Всяко потребление на публични средства би следвало да се следи много добре от контролните или разплащателни органи. Когато говорим кой и как изразходва средства би следвало да бъде абсолютно прозрачно изразходването на тези средства. Това каза за БНР здравният експерт Аркади Шарков по повод интервюто на доктор Дечо Дечев, в което той сигнализира за нередности в здравната система и невъзможност НЗОК да вижда разходите на частните болници.
Относно твърдението, че едно и също лекарство се заплаща различно в държавните и частните болници, Шарков заяви:
„Всички лекарства подлежат на един и същи механизъм и цената им се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране, така че това, което трябва да заплаща и касата, както и министерството, за някои лекарства, би следвало да се минава по референтни стойности. Що се касае до обществените поръчки, това вече е част от Закона за обществените поръчки. Доколкото четох това е било заложено през 2016 година и тези проблеми следва да бъдат по-сериозно обследвани“.
Заплатите на медицинските сестри
Шарков определи като „натиск от Министерски съвет“ и „по-скоро популистко решение“ заделянето на 50 млн. лева за заплати на медицинските сестри като парите трябва да дойдат през клиничните пътеки.
„Това наистина де факто няма как да реши проблема, тъй като заплатите на сестрите зависят от потока пациенти, който посещава всяка една болница. Парите на болниците, в 90%, идват от клиничните пътеки, които те усвояват. Вследствие на това тези заплати могат да бъдат повишени. Ако говорим за сестрите, които са с по-ниски заплати, то те са в болници, в които, съответно, не искат да се лекуват пациенти, няма пациенти или пък управлението не е достатъчно добро. По този начин, съответно, няма как да бъдат увеличени“, каза той в предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.
Увеличение може да се случи „само и единствено чрез консолидация на тези структури, приватизация или чрез затваряне на част от тези структури, които са неефективни в самата система“, допълни Шарков. Има твърде много болници в системата в България, категоричен е той. Преструктуриране на някои болници в медицински център или друг тип заведение за „достатъчно добра доболнична помощ“ и пренасочване на пациентите, когато се налага диспансеризация би направило системата много по-ефективна, категоричен е той.
„Сега тези болници съществуват, но съществуват повече като социални структури, отколкото като лечебни заведения. Немалка степен от тези пациенти, които се „лекуват“ там, понеже и стандартите за лечение са занижени там, идват за долекуване в София, в Пловдив и в други големи областни градове, но когато ситуацията вече е много по-влошена“.
Здравната система е в стагнация от самото си създаване и тя води със себе си всички проблеми, които виждаме, коментира Шарков.
„Липсва изключително голяма политическа воля, понеже ефектите от здравеопазването личат в много по-далечен аспект, а политиците винаги мислят в краткосрочен аспект“.
Той припомни, че има 3 доклада как може да бъде оптимизиран ресурсът за лекарствата, но нито един не е бил приет:
„Самите доклади са по методологията от европейски доклади, които препоръчват именно оптимизацията в лекарствения сектор“.
Колко районни здравни каси са достатъчни
Шарков се съгласи с доктор Дечев, че 6 районни здравни каси са достатъчни за България
Какво е положението с медицинските стандарти
„Трябва едно от преустойностяване на клиничните пътеки и балансиране до степен, в която, абсолютно, лекарският труд във всяка една от специалностите да бъде достатъчно добре заплатен. Оттук можем да направим пряката връзка с липса на кадри в определени направления - просто в тези направления заплатите са или твърде ниски, или има твърде малко места вследствие на лошото финансиране. По този начин се оказваме без лекари в ключови специалности, които са много нужни на цялата система“.
„Баланс в системата липсва и той трябва да бъде наложен“, обобщи Шарков.
Преди да се преминава към увеличаване на парите за здраве, трябва да запушим пробойните в системата, категоричен е той. За целта е необходим своевременен анализ на ситуацията и довършване на Националната здравна информационна система.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
