Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Петър Пламенов:

Вярващ или не, човек трябва да разбере как е подготвен спрямо неназовимото

Дързък експериментален танцов спектакъл поставя отново вече неудобния въпрос за смисъла на съществуванието

За танцуването като възпитание, като израз на духа, като форма на себепознание. Това е траекторията на "Стрелата на Хераклит", експериментален танцов спектакъл, който се опитва да преведе на сценичен език някои от основните философски идеи на "тъмния плачещ философ-лирик" Хераклит Ефески – хармония, война, любов, бог, вечност, време, човек, логос. Доц. Петър Пламенов гостува в студиото на "Артефир" и разказва за спектакъла:

"За мен е естествено да тълкувам движението като мисъл. Успях да се одързостя и да опитам да приложа високи философски концепти към движението. Успях и да замеся в това Росен Михайлов – един от най-смелите интересни постмодерни минималистични хореографи на нашето време, да го склоня и да танцува. Оказа се, че нашето сътрудничество е с изненадващо добър резултат. Като танцов и като сценичен артист, Росен Михайлов постига нещо изключително в тази роля на духа на Златния бог, на самоосъзнаващия се Аз." 

"Бог сътворява света, любува му се, но разбира, че светът и човекът, който е обикнал, трябва да бъде надарен със свобода, да бъде покачен до неговото ниво. А в мига, когато бъде надарен със свобода, влиза в съдбата – в света на противоречието, на необходимостта. И там Бог може само да помага, но не може да се намесва. 

Тази свобода е страшната отговорност на човека, защото той се люлее между жестокостта и състраданието. В последна сметка Бог влиза, преживява света през човешкото тяло и накрая трябва да го остави и да се върне към своето мълчание и съзерцание и да остави човека към неговия произвол. Но да му остави спасителна следа към себе си – тази следа е копнежът."

Стрелата на Хераклит - танцов пърформансТова е един много дързък спектакъл, защото е далеч от мейнстрийма на съвременния пърформанс, въпреки че използва всички елементи на пърформансарта, на танцовия пърформанс. 

Оказа се, че абстракцията може да бъде осетивена в дребни и трогателни елементи – един от най-красивите моменти в спектакъла е, когато Богът намира една малка калинка. Всъщност това е големият въпрос за съзерцанието. Този спектакъл е актуален, защото днешният човек се е отчуждил от свободата на собственото си съзерцание и по някакъв начин този спектакъл е носталгичен към съзерцанието

Танцът отключва въображението, мечтанието и копнежа.

Музиката е преди всичко барокова, защото тази музика е носител на концепцията за екстаза, а от друга страна, в бароковата музика се състои т.нар. "двоен глас" – това е като срещата на гласа на Бога с гласа на Човека.

Защото, вярващ или не, човек трябва да разбере как е подготвен спрямо неназовимото. Дали ще бъде наречено Бог или Космически разум... И Хераклит казва в един от най-мъдрите си фрагменти, че 

ние трябва да се надяваме на неведомото, защото то винаги може да ни изненада.

Пърформансът е опит да се постави на преден план скритият голям въпрос за смисъла на съществуванието, който днес изглежда някак напразен, неудобен и дори будещ срам.

"Стрелата на Хераклит" на сцената на Алма Алтер, Ректорат, СУ "Св. Климент Охридски", на 17 януари 2020 г. от 18.30 часа. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от