Американският драматичен баритон Шерил Милнс е прочут по света със своите роли в опери на Верди. Предаването "На опера в събота" пренася в света на сценичните превъплъщения на американския баритон Шерил Милнс с музика както на Джузепе Верди, така и на Жюл Масне и Джоакино Росини.
Почитателите му го помнят като Яго в „Отело”, Жорж Жермон в „Травиата”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Амонасро в „Аида”, Ренато в „Бал с маски”, Риголето в „Риголето”, както и с още прекрасни превъплъщения в други опери като Енрико в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Тонио в „Палячи” на Леонкавало, Скарпия в „Тоска” на Пучини. От 1965 до 1997 година той е в състава на Метрополитън опера в Ню Йорк, а само преди дни на 10 януари той навърши 85 години!
Милнс е роден във фермерско семейство в Даунърс Гроув в Илинойс и от малък проявява многостранен музикален талант. Свири на различни инструменти: пиано, цигулка, виола, контрабас, кларинет и тромпет. В биографичните материали за певеца откриваме любопитния факт, че веднъж роднините му го открили на трактора да пее и да се смее артистично като в операта. И макар че има огромно увлечение именно към операта, а и музикален талант, момчето мечтае да стане анестезиолог. За радост на музикалния свят и милионите му почитатели по цял свят нещата се развиват другояче.
Завършва музикално образование и след практиката си в операта на Санта Фе окончателно решава да стане оперен певец. Така през 1960 г. вече е в оперната трупа на Бостън, дебютира с ролята на Мазето в „Дон Жуан” на Моцарт и след няколко години светът го познава и се възхищава на драматичния му баритонов тембър, с прекрасно легато и ярко ритмично чувство. Следват години на забележителни моменти на сцената с едни от най-големите диригенти – Бьом, Караян, Шолти, Джулини, Мути, Абадо и др.; както и със звездни колеги като Бергонци, Павароти, Карерас, Доминго и Гяуров.
Преди три години в интервю за испанското списание „Platea magazine” певецът разкрива любопитни истории за оперните артисти от своето поколение, като подчертава значимостта на големия български бас Николай Гяуров. „А, Николай! Той беше „Гигантът”. Не беше с толкова дълбок басов тембър колкото този на Чезаре Сиепи. Но водещото при Гяуров беше нещо невероятно. Какъв актьор, каква фразировка, какъв изказ! И какъв голям колега и голям човек! Аз пях на дебюта му в Метрополитън опера в постановката „Фауст” от Шарл Гуно. Впоследствие сме се изявявали и на още много места” и после допълва:
„Певците от моето поколение вече сме музейни експонати. Не го казвам, за да се оплача, но е факт. И имам предвид, че ние, ветераните, продължаваме традициите, поставени още от времето на Моцарт”. По повод професионалното му изграждане Шерил Милнс разказва за силното влияние, което му оказва Тито Гоби.
„През 70-те години участвах в негов майсторски клас – споделя американската оперна легенда – в който той ни разказваше за богатата си кариера. Изненадах се, когато установих, че колегите ми са разочаровани от това – струваше им се досаден или старомоден. В една от почивките застанах пред тях и заявих: „Този човек от 1940 г. до 1960 г. промени сценичната изява на цяло поколение певци. Не сте впечатлени, тъй като всички днес пеем като него и това е нормално, както за сопраните е Мария Калас. Невероятно е, че днес предаването на този опит изглежда остаряла форма”. Вероятно затова през 2001 година Милнс заедно със съпругата си основават фондация „VOICExperience” за обучение на млади оперни певци.
Предлагаме ви пълен запис на операта „Таис” от Жюл Масне.
Действащи лица:
Таис, куртизанка – Бевърли Силс, сопран
Атанаел, млад монах-отшелник - Шерил Милнс, баритон
Нисиас, млад александрийски благородник – Николай Геда, тенор
Палемон, възрастен монах, водач на отшелниците - Ричард ван Алън, бас
Кробил, прислужница на Нисиас - Ан-Мари Конърс, мецосопран
Миртал, прислужница на Нисиас - Ан Мъри, мецосопран
Албина, игуменка - Патрисия Керн, мецосопран
Слуга на Нисиас – Брайън Етридж, бас
Чародейка - Норма Бъроуз, сопранХор „Джон Алдис”, оркестър Нова филхармония
