Заедно с реформите, които иска да наложи в Европейския съюз, въпреки противоречията по тях с някои от партньорите в общността, президентът на Франция - Еманюел Макрон, е изправен пред още едно сериозно предизвикателство - пенсионната реформа в страната му. Тя е повод за мащабни протести от края на миналата година. Преди дни стана ясно, че все пак правителството е склонно на компромиси по някои точки от нея - по-специално за повишаването на пенсионната възраст. Дали това ще е единственият компромис и кой ще победи в битката между гражданите и властта?
Лора Търколева разговаря с френския журналист Ерик Тибо, главен редактор в телевизия Франс 3.
С „Марсилезата“ протестираше Операта в Париж още през декември. Стачките в цялата страна продължават, въпреки че стъпката назад е факт. Правителството склони и предложението французите да се пенсионират на 64, а не на 62, бе оттеглено от текста на реформата.
Ерик Тибо обяснява какво предстои:
„До няколко седмици ще имаме проект на закон, който да се обсъди сравнително бързо в парламента. Целта е да се приеме преди лятото. Това обаче не означава, че социалната криза е приключила“.
А не е приключила, защото сред протестиращите синдикати има и повече и по-малко революционни. Дори един от съветниците на Макрон по социалните и икономическите въпроси произхожда от синдикалните среди. По-радикалните синдикалисти обаче определиха правителствените действия като „димна завеса“. И макар че броят на протестиращите в последните дни намалява, все пак.
„Имаме две социални кризи, които въобще не са приключили - тази на жълтите жилетки още от миналата година и кризата на синдикатите, които искат оттеглянето на проекта за пенсионна реформа“, уточнява френският журналист. Според него дяволското число за Франция - 64 - отново може да изскочи на масата за преговори:
„Възрастта от 64 години беше оттеглена, но при едно условие - синдикатите и работодателите да се разберат и да намерят баланс в разходите. Няма много възможни решения - или увеличаваме пенсионната възраст, или увеличаваме осигуровките, или намаляваме разходите за пенсии. Правителството и пенсионерите не искат да намаляваме пенсиите, работодателите не искат осигуровките да скачат. Полето за действие е твърде ограничено и никой не храни илюзията, че дори да не е тази година, то в следващите въпросът с пенсионната възраст отново ще се повдигне и тези 64 години несъмнено ще се обсъждат“.
Именно способността да преговаряш се оказва ключова за продължителността на стачката сега, определяна като най-дългата от 1960 г. насам. Защо не може да се разреши? Отговор с емблематичен пример за политик от миналото - починалият наскоро Жак Ширак, който се сблъсква с масово недоволство още през 68-а:
„Той (Ширак – б.р.) бе човек, който имаше навика да преговаря. Например при голямата криза от 1986-а, когато имаше смъртен случай, разбунил учениците и студентите, Жак Ширак изтегли веднага проекта си за икономическа реформа. През 2006-а при кризата, свързана с трудовите договори на младежите до 26 години, Ширак отново много бързо оттегли проекта за законова промяна. Дори Никола Саркози и Франсоа Оланд не бяха като Еманюел Макрон какъвто го виждаме днес. Макрон със сигурност не усеща обществото така добре, както президентите на Републиката преди него“.
Масовите протести днес, както и предишни, имат обществена подкрепа. Дори от геймъри, които за кратко време събраха над 100 000 евро за стачкуващите. Защото последната дума имат т. нар. обикновени хора. Или както опитен синдикалист казал на Ерик Тибо - нерешените социални кризи намират своя изход в изборните урни.
„И е вероятно двете социални кризи - на жълтите жилетки и тази, предизвикана от пенсионната реформа, да се разрешат на президентските избори“.
Те са след две години, но тази седмица стана ясно, че Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“, отново ще се впусне в надпреварата. Моментът да го направи е добър, смята Тибо:
„Изглежда пътят пред нея се освобождава и тя се възползва от това. Тя няма желание да се остави да бъде изпреварена от друг човек в крайнодясното пространство във Франция. Марин Льо Пен се възползва от слабостта, обхванала десницата, която в момента няма сериозен кандидат за вота, но и от слабостта на правителството и на Еманюел Макрон. Така че изцяло в неин интерес е да влезе в двубоя между нея и Макрон.
Какво остава за самия Макрон, навлякъл си за пореден път гнева на французите? Политическа дързост ли са ходовете му или политическо самоубийство?
„Както казва Жан-Клод Майи, бивш генерален секретар на синдиката „Работническа сила“ - ще знаем след две години. Макрон се обзалага, че трябва да прилага реформи, за да спечели. Просто защото се надява да събере гласовете в дясно, там много държат на тази реформа. Единственият проблем за Еманюел Макрон е, че ги има и левите избиратели. Това го усеща Сеголен Роаял, която си мисли, че може да капитализира разочарованието на левите. Ще видим дали Макрон е способен - като предишния път - да обедини електората и на левицата, и на десницата. Но след пет години с Еманюел Макрон начело на Републиката, този път животът на французите може би ще се промени“, посочва журналистът.
Кой на кого ще благодари? Не само политиците си правят сметката.
„Не сме далеч от края на протестното движение, защото финансово то струва много скъпо на протестиращите. Много от тях вече загубиха минимум една месечна заплата. Това е сериозно затруднение. А кой ще спечели от сегашната ситуация? Не мисля, че ще бъде властта, защото няма как да извлече полза от провала. Месец и половина стачка си е чист провал за властта в една демократична страна като Франция и това трябва дебело да се подчертае. А иначе - от началото на кризата знаем кой печели от нея. От всички френски социални кризи от около 30 години печели „Националният сбор“ - партията на Марин льо Пен. И не е странно решението ѝ да започне битката си за президентските избори. Със сигурност ще има и политизиране, и национализиране на местните избори, които са само след два месеца“, прогнозира Ерик Тибо.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
