Разминаването между реториката и действието е един от основните проблеми, които резолюцията няма да реши. Това каза пред БНР международният анализатор Мартин Табаков по повод резолюцията от 55 точки с детайлно описание на марките за разрешаване на военната криза в Либия, с която завърши конференцията в Берлин, посветена на либийския проблем.
„Поне пет държави от събралите се вчера така или иначе нарушават наложеното оръжейно ембарго върху страната, наложено още от 2011 година насам. Това, което трябва да видим, е дали този документ ще успее да мотивира редица държави, които имат пряко отношение към случващото се в Либия, да адаптират поведението си спрямо това, което са изговорили и подписали в Берлин“, допълни Табаков в предаването „12+3“.
Според него Берлинската конференция е „стъпка в правилната посока“, тъй като е успяла да събере в максимално широк формат всички държави, които имат отношение към Либия, на едно място „така че те да могат да изговорят тези текущи проблеми, които имат помежду си“.
„Прави неприятно впечатление, че дори такъв широк формат не успя да накара враждуващите фракции в лицето на Халифа Хафтар и на Файез ас Сарач, който е глава на международно признатото правителство в Либия, да проявят желание да се срещнат лично, а комуникацията между тях минаваше чрез посредник. Това ни кара да сме скептични за дълготрайните резултати на тази конференция, още повече че в деня на нейното провеждане не спряха и военните акции на терен“.
Разминаване между исканията на враждуващите страни в Либия
„Между Хафтар и Сарач има разминаване между това какво те искат за сключването на едно примирие“, допълни Табаков. Според Сарач за примирие е необходимо изтегляне на силите на Хафтар до началните позиции, отпреди началото на военната му кампания срещу Триполи.
Различните лагери
„Ние сме свикнали, когато гледаме случващото се в Либия, да групираме държавите на такива, подкрепящи Хафтар, и такива, подкрепящи Сарач, но това, което видях в Москва, е че всъщност ситуацията е много по-нюансирана. В отделните групи на държави, подкрепящи своя съответен фаворит, има също разминаване“, каза още Мартин Табаков.
Халифа Хафтар не е подписал примирие още в Москва, защото е получил подкрепа от Обединените арабски емирства и от Египет. Позицията на САЩ е много амбивалентна - подкрепят международно признатото правителство, но напоследък има видимо затопляне на отношенията между американския президент и Халифа Хафтар“, допълни Табаков.
„Вашингтон е очевидно, че има диалог и с двете враждуващи страни, но това не е нещо уникално. Много сходна е и позицията на Москва в това отношение. Руската държава оказва и военна, и финансова подкрепа на Халифа Хафтар, но Москва през цялото това време не преустанови контактите и диалога си с Файез Сарач“.
Според Табаков Анкара е един от субектите, които имат нарастващо значение за случващото се в Либия, особено след договора от миналата година за военна подкрепа, подписана от Сарач и Ердоган.
„В Либия трябва да бъде избегнат сюжетът от Сирия, при който редица държави да определят бъдещето на тази държава, а не това да се случи посредством максимално широко отчитане на всякакви интереси, каквито има там“, убеден е международният анализатор.
Интервюто с Мартин Табаков можете да чуете в звуковия файл.
