Бившият директор на Държавната агенция „Разузнаване“ и настоящ генерален консул на България в Мюнхен Драгомир Димитров е обвинен за теч на класифицирана информация.
Той е с мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лева, става ясно от съобщение на страница на Военно- окръжната прокуратурата в София.
Обвинението е за периода 14 юли - 9 август 2016 година, а повдигнатото обвинение на Димитров е за престъпление по служба. За него от прокуратурата лаконично обясняват, че през посочения 26-дневен период той е нарушил служебните си задължения, като не е организирал и не е контролирал дейностите по Защита на класифицираната информация в Агенцията.
От това, от една страна, се е облагодетелствало неназовано дружество с 91 500 евро, а, от друга, е бил осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Драгомир Димитров е вторият шеф на разузнаването, който става клиент на прокуратурата
С няколко дела и ефективни присъди, които обаче не са влезли в сила, е предшественикът на Драганов Кирчо Киров. Киров твърди, че именно по сигнал на Димитров е станал обвиняем, а после и подсъдим за присвояването на пет милиона лева.
Драгомир Димитров ръководеше Националната разузнавателна служба, а после и новосъздадената Държавна агенция "Разузнаване" от 2012-2018 г. Две години преди края на мандата си подаде оставка и замина на дипломатическа работа в Мюнхен.
Заради нарушение на Закона за класифицираната информация през юли 2019 г. отново Военноокръжната прокуратура-София обвини тогавашния шеф на служба „Военна информация“ Пламен Ангелов и предшественика му Светослав Даскалов.
Българското МВнР няма да предприема действия срещу консула
Българското външно министерство съобщи, че е уведомено от прокуратурата на Република България, че предстои повдигане на обвинение спрямо служител от дипломатическата служба.
„Самият служител оказва съдействие на органите на държавното обвинение. Към момента няма основания за предприемане на действия от страна на работодателя, тъй като от съобщението на прокуратурата става ясно, че обект на проверка са действия, извършени от служителя преди назначаването му в дипломатическата служба“, се добавя в съобщението на МВнР.
