Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акценти от чуждестранния печат

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Северна Македония е внесла над седем милиона тона отпадъци от България, пише в заглавие скопският вестник "Слободен печат". Вестникът отбелязва, че в страната се внасят много повече отпадъци, отколкото тя самата произвежда, а най-много отпадъци се внасят от България.

На днешното заседание на парламента в дневния ред е проектозакон за управление на отпадъците, в който се предвижда забрана за внос на отпадъци, които могат да се ползват като източник на енергия, т.е. да се горят, пише скопският вестник. Това е и искането на екоактивисти, които казват, че последните събития в България само са потвърдили основанията, поради които искат забрана на вноса на отпадъци като източник на енергия.

Основна тема за водещите американски всекидневници днес е започналият по същество процес в Сената на САЩ по импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп. В. "Ню Йорк таймс" публикува статия на преподавател по право в университета в Джорджтаун, в която се посочва, че републиканците в горната камара на Конгреса не бива да се впускат в политическа "мокра поръчка", а именно - очернянето на политически противник.

В. "Вашингтон пост" помества писмо на сенатора демократ Мартин Хайнрик, който изразява "изключителна загриженост и притеснение" заради ограниченията, наложени на журналистите при отразяването на процеса по импийчмънт. Хайнрик изтъква, че репортерите вече са се оплакали, че са възпрепятствани да задават въпроси на сенаторите. Писмото е адресирано до най-високопоставения административен служител в Сената, който наложи ограниченията за медиите. В текста си Хайнрик пише, че "да се налагат ограничения на пресата означава да се налагат ограничения върху възможността на американците да научат за характера и поведението на техните избрани лидери".

Руското правителство бе наполовина обновено и се подмлади, коментира в. "Известия" състава на новия кабинет, назначен вчера от президента Владимир Путин. Средната възраст на новите министри е 47 години, предишният състав бе с 6 години по-възрастен, сочат изчисления на руския ежедневник. Външният министър Сергей Лавров и министърът на отбраната Сергей Шойгу запазват постовете си. Оттук следва, че външнополитическият и отбранителният курс на Руската федерация остават без промени, изтъква "Известия". Този блок в правителството се контролира от Владимир Путин, напомня политологът Андрей Кортунов. Руската "външна политика не е премиерска, а президентска. Мисля, че в близките години нещата ще си останат така", казва той.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна