„Неделен следобед“ отново с примамливо предложение. На 26 юли 2019 г. е представена версията от 1761 г. и включва Пролог, „Шедрият турчин“, „Инките в Перу“ и „Диваците“.
Световната премиера е на 28.08.1735 г. в Парижката кралска музикална академия. Представлението има феноменален успех и се представя повече от 320 пъти. Жан Филип Рамо прави още 15 версии на тази творба.
„Галантните Индии“ е първият от шестте опери-балет на Рамо. Състои се от пролог и четири действия по либрето на Луи Фюзелие. Това е най-представителната творба и шедьовър в жанра на операта-балет. Това е второто сценично произведение на Рамо след трагедията „Иполит и Аристид“. Всъщност отделните части е прието да се наричат „антре“ (влизане), за да се подчертае, че те са самостоятелни и нямат общ сюжет, а само тематична прилика.
Жанрът е измислен от Андре Кампра с „Галантната Европа“ от 1697 г. и „Венецианските празници“ от 1710 г., а Рамо го извежда на върха. Кампра разказва галантни истории от различни европейски страни, а Рамо внася екзотичните теми, като търси историите в Турция, Персия, Перу и Северна Америка.
„Галантните Индии“ символизират безгрижната, рафинирана, отдадена на удоволствия епоха на Луи XV и неговия двор. По това време Рамо е на 52 г. и те го утвърждават като майстор на оперния спектакъл.
„Обвиняваха го, че не може да напише нежна, весела, лека музика, но операта „Галантните Индии“, в която всички различни музикални характеристики са обединени, затвори устите на завистниците“ – пише Юг Маре.
Допълнително за успеха допринесли и пищните декори на Джовани Николо Сервандони – разкошни костюми, необикновени пейзажи и невиждани механични приспособления.
Операта е забравена за повече от век и половина и едва през 1925 г. третата част „Инките на Перу“ е представена в „Опера комик“, след това през 1952 г. е играна изцяло. През 1957 г. е поставена в замъка Версай в присъствието на английската кралица, която тогава е на посещение във Франция.
В България „Галантните Индии“ на Рамо е представена на 25.11.1965 г. в Софийската опера в постановка на Николай Николов-режисьор, Михаил Ангелов-диригент, Иван Кирков-художник, Богдан Ковачев-хореограф. Тук са представени и четирите части с пролога. Тази, която липсва в настоящия запис, е „Цветята“. Участвали са Мати Пинкас, Петя Иванова, Лиляна Василева, Йорданка Димчева, Надя Шаркова, Вася Радева, Цветана Аршинкова, Лиляна Кушлукова, Димитър Петков, Павел Герджиков, Асен Селимски, Павел Куршумов, Светослав Рамаданов, Георги Томов, Любомир Михайлов, Кирил Дюлгеров.
Действащи лица и изпълнители:
Емили, Фани – Еманюел дьо Негри – сопран
Валер, Карлос, Дамон – Филип Талбо – тенор
Белон, Юаскар, Дон Алвар – Луиджи де Донато – бас
Осман паша, Адарио – Гиюйом Андрийо – баритон
Хеба, Зима – Ана Кинтанс – сопран
Купидон – Жюли Розе – сопран
Диригент Валантен Турне и ансамблите му – хор и оркестър „Chapelle Harmonique“
