Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Лукас Генюшас: Мечтая да живея без рутина

Лукас Генюшас

Своя дебют като солист на Радиооркестъра на 17 януари 2020 г. в зала "България" направи младият руски пианист Лукас Генюшас. Той избра да се представи с Втория клавирен концерт на Сергей Рахманинов.

"Имам специална история с този концерт. Започнал съм да го налучквам по слух, когато съм бил съвсем малък. Това са били първите звуци, които съм се опитал да изсвиря - така ми разказват родителите ми. Бил съм на 3-4 години, когато съм започнал да проявявам интерес към пианото. По това време баща ми, също пианист, е репетирал усилено това произведение. Тогава аз съм натискал по някой тон, надигайки се да достигна клавиатурата, в опит да повторя чутите мелодии .Така че аз живея с този концерт през целия си живот. Свирил съм го много – около 30-40 пъти с оркестри по целия свят – в Япония, в Канада, в Полша, с много оркестри в Русия. Тази творба е много важна част от моя живот."

29-годишният Генюшас е сред надеждите на руската клавирна школа. Натрупал е богат актив от награди, сред които се открояват вторите призове от големите конкурси „Шопен“ във Варшава и „Чайковски“ в Москва. Свирил е в престижни зали в Европа, Америка и Азия, а сред партньорите му на сцената са личности като цигуларя Дмитрий Ситковецки, диригента Шарл Дютоа и редица други.

Лукас Генюшас е представител на ярка музикантска фамилия от инструменталисти и диригенти в Русия и Литва, а негов основен педагог е баба му, легендарната пианистка Вера Горностаева - дългогодишен професор в Московската консерватория, при която той завършва обучението си през 2013 г.  

"Бяхме много близки и може би половината от нашите уроци бяха не на инструмента, а по телефона. Много ученици на Вера Василиевна могат да разкажат за това. За нея беше много важен контактът на разстояние. Например, на нея можеше да ѝ хрумнат някакви идеи за интерпретацията през нощта, докато спи, и тя можеше да позвъни на ученика си много рано на следващата сутрин и дълго да разказва за това кое как трябва да се направи. За нея това беше класически педагогически похват. В този смисъл аз не се отличавах от другите й ученици. Тя работеше доста неформално с всички. За нея нямаше нещо като: "това е края на урока, довиждане, това е твоят живот, а онова – моя". За нея всичките ѝ ученици бяха като нейни деца.

Разбира се, при мен беше по-особено, защото аз бях нейният внук. На мен тя даваше всичко, което имаше - колосалния си опит, който беше натрупала през целия си живот. Той със съкрушителна сила се изливаше върху мен. Това отчасти беше травматично, разбира се, когато ти все още не разбираш тези неща. Аз, разбира се, исках някаква свобода, някаква независимост, бях силен характер. Но всичко стана благодарение на тези занятия и часове по телефона, и потапянето в света на изкуството. За нея всичко беше важно – живопис, литература, кино. Тя можеше да оперира с тези неща и да накара студента да прочете тази книга, да изгледа онзи филм или да види тази картина, и това формираше една асоциативна образна сфера, културен контекст, в който се работеше. Мога дълго да говоря за нея. Това е голяма глава в личния ми и в професионалния ми живот"  – сподели Лукас Генюшас.

Цялото интервю с пианиста за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" чуйте в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от