4
За художника Онник Каранфилян може да се пише и говори – и лесно, и трудно. Особена птица, истински артист, изключителен график в областта на офорта, търсещ винаги нови територии, той наистина сега показва цялата си сила след 30 години в графиката.
В галерия „Контраст“ Онник Каранфилян представя една изключително добре селектирана и подредена изложба: „Танцуващият по въжето Хомо Луденс“, която може да разгледате до 4 февруари. Заглавието е вдъхновено от една гравюра, включена в експозицията, наречена „Аз съм тук“ – Онник, разперил ръце и стъпил върху огънато въже, под което са две кълбета, през оплетените възли, той е успял да премине.
Особена символика художникът влага в изобразяването на сплетени въжета, защото в експозицията има няколко картини с тези сюжети. Виртуозен рисувач с невероятна фантазия, онаследена и натрупана, Онник е истински майстор на дълбокия печат. Въпреки че през годините той не е останал встрани от дигиталните технологии, той продължава да работи в техниката и на сухата игла, офорта, мецотинното и акватината. И както казва още професор Аксиния Джурова, „гравюрите му са буквално енциклопедични, с богата метафорична образност, предполагаща ерудиран прочит“.
Вглеждаме се в безкрайното количество от сюжети, фигури и детайли, една истинска гмеж от събрани на едно място човешки същества, като Хомо Луденс – вечно играещ и забавляващ се. Впрочем много често в работите на Онник има хумор, има игра и забавление, има неочаквани обрати на формата и образите, които ни карат да се вглеждаме дълго в тях и да разчитаме.
Онник Каранфилян е майстор и в едно друго изкуство – екслибриса, свързан пряко с изкуството на книгата, като своеобразен герб на притежание. Иначе, ако се върнем към графиките, често пъти те са плод на удивителна импровизация, в които има цитати от различни художници като Ван Дайк, или от Ренесанса, Дюрер, вплетени като калейдоскоп в гравюрите му. Макар да е участвал в близо 40 общи и групови наши и международни изложби, има десетки и самостоятелни представяния, Онник Каранфилян не е загубил свежото си чувство в графиката, бяга от рутината и създава истински графични шедьоври. Това показва изложбата му „Танцуващият по въжето Хомо Луденс“. Танцува, но никога не пада.
