„Топлината, която оставям в сърцата, е нещото, с което искам да ме запомнят хора... Изкуството е да вълнува и да си зададеш своите въпроси“. Това сподели в предаването „Хоризонт за вас“ актрисата Стефка Янорова.
„Майка ми ме водеше много често на кино, буквално по два-три филма на ден. След това започнахме да ходим и на театър. Това бяха неща, които ми бяха много любопитни. Започнах в театралния кръжец „Слово, мимика, жест“ на Петър Бонев и кандидатстването в НАТФИЗ дойде съвсем естествено“.
Началото на театралната ѝ кариера съвпада с началото на 90-те години, трудни за хората в България:
„Това беше малко обезверяващо, но пък българинът за пореден път доказа, че може да оцелява… И още един парадокс - въпреки всичко, въпреки ситуацията в световен мащаб, се появяват прекрасни неща като книги, спектакли, картини… Никъде в света не люлеят изкуството на ръце“.
Янорова сподели, че се намира за щастливка, защото има много примери за следване като проф. Крикор Азарян, Тодор Колев, проф. Островски, проф. Красимир Спасов и колегите, с които работи:
„Те ми дават вяра и мотивация за това, което правя“.
Интервюто със Стефка Янорова можете да чуете в звуковия файл.
