Дамгосан ли е човекът с номера на една неизличима злина, която носи у себе си през вековете? Обрича ли ни тя да повтаряме историята отново и отново или себеосъзнаването, бдителността и признаването на вината могат да ни отведат до по-светли места?
По повод 75 години от края на Холокоста д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, говори в "Нашият ден" за паметта, за вината на европейските народи, за опасната илюзия, че пропагандата на доброто може да пребори човешката природа, за това, че не трябва да забравяме на какво сме способни.
"Холокост се помни, защото еврейският народ помни. Не е ясно дали европейците биха помнили толкова дълго, с такава настойчивост и дълбочина, с каквато еврейският народ помни собственото си страдание. Защото европейските народи до голяма степен бяха съюзници на Хитлер по антисемитска линия. Това, което Хитлер предприе срещу еврейския народ, е родено не само в Германия, а в общия европейски контекст като предвоенно настроение.
Мисля си, че паметта за трагедията, наречена "Холокост", говори много за това на какво човекът може да бъде способен. Всякаква прекраснодушна илюзия за човека като същество, което може да бъде образовано, възпитавано с една систематична пропаганда на доброто, се оказва в последна сметка неефикасна, защото въпросната последователност на историческия процес ни осведомява за противното.
Историята е история на престъпления. Разбира се, и на човешкото величие. Това е парадаксът. Човекът, както е казано в Библията, е ангел и червей.
Никаква илюзия не трябва да ни спохожда, че на терена на либерална Европа не са възможни рецидиви на насилие. Точно обратното – те са възможни!
Холокоста е памет за престъпление не на германския народ, а на много други народи и на много други държавни елити. Около тези дати се разгръща огромна информационна война за изчистване на националните памети от собствената им вина.
Злото произхожда от човека" – категоричен е д-р Николай Михайлов.
