Ключ към културата, мирогледа и бита на българина – това може да бъде думата, назоваваща божествената напитка. Впрочем, същото би могло да се каже и за още сродни култури, но нас ни занимава нашата. В думи, съчетания, художествени образи, народни умотворения виното се свързва с трапезата, веселието, ритуалите – радостни и тъжни, с историята, представата за роден дом и край, психологията, морала, социалната принадлежност.
Като цяло положителният образ на виното преобладава в нагласите ни, но традиционните пословици и поговорки подчертават коварното му влияние върху човека. В последните години традиционното присъствие и говорене за виното се среща с един сравнително нов за нашата млада градска култура европейски, елитен, донякъде таен „говор“, в който преобладават заемките и международната специализирана лексика. За всекиго според вкуса и възможностите, но винаги с любов и мярка виното си запазва позициите, наред с хляба, в бита и културата ни – разговор с езиковеда и преводача Иво Панчев.
