През годините датата 4 февруари се представяше по доста манипулативен начин и участниците в събитията тогава – и от управляващите, и от опозицията имаха консенсус да се представят герои и тази дата да я представят за някакъв свой подвиг. Тази позиция изрази в предаването „Преди всички“ бившият депутат и член на широкото ръководство на СДС Иван Сотиров.
„А истината е, че тогава се извърши една договорка, която след това доведе до една декларация за национално съгласие, приета от 38-ото Народно събрание на 13 май 1997 година, в която се пропусна да се постави въпросът за търсене на политическа отговорност за виновниците за кризата, която беше 1996 година и този колосален грабеж, на фона на който аферата с КТБ изглежда като пионерска игра.“
Договорката е между прокламираните за герои Георги Първанов и Николай Добрев и лидерите на тогавашната опозиция, уточни Сотиров.
„1996 година беше финализиран грабежът, който беше планиран в началото на целия преход. Всички тези операции, които бяха извършени във финансовата сфера, източването на държавата с десетки милиарди, накрая тази бомба се взриви през 96-та година по времето на Жан Виденов. Спомняме си тогава каква криза беше. И дори справедливите протести, негодуванието на хората от кризата бяха употребени, за да може да се спре въвеждането на валутен борд още края на есента, защото това беше единственото спасение, за да бъде спряна кризата и хиперинфлацията. Но много умело се използва недоволството на гражданите, да може протестите да бъдат употребени, за да се отложи въвеждането на валутния борд – един долар стигна 3 хиляди лева.“
„След това с откраднатите пари се извърши приватизацията и се взеха всички ликвидни активи на държавата. Това беше едно безобразие, което беляза оттам нататък и цялостното развитие. И несправедливостта сега, и проблемите, с които се сблъскваме – те са следствие от тази договорка“, обобщи Сотиров.
Нямаше кой да направи гражданска война, БСП нямаха опции да направят нищо, смята Сотиров.
„Фактически Добрев и Първанов бяха тръгнали срещу Жан Виденов, на който допреди броени дни, месеци преди подаване на оставката те бяха най-верните съратници. БСП беше в много тежка вътрешна криза. /…/ Жан Виденов, ако искаше да пази властта, както се твърдеше, че щяло да се предизвикат кръвопролития и т.н., Жан Виденов, ако искаше да пази властта на всяка цена, нямаше да хвърли оставката и от партийния пост, и от министър-председателския пост. Това беше една измислена драма. Жан Виденов нямаше никакъв интерес да си цапа ръцете, за да обслужва тези, които го предадоха вътре в собствената му партия.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
