Каква е крайната цел – далавера или само миша стъпка към по-голяма подмяна на историята на ВМРО и българския характер на организацията? Кой има полза от всичко това? Защо точно тези двама големи поети – Вапцаров и Яворов, свързани с Македония, са обект на фалшиви творби и документи? Защо не посягат на Дебелянов, на Теодор Траянов или на Пенчо Славейков?
В предаването "Премълчаната история" се коментират далеч не само последните три нови, смятани от някои за непознати досега стихотворения на Яворов, които са нищожна част от проблемите, свързани с подмяната на факти покрай опита да се имитират подписа му, неговия почерк, писмата, които е изпращал до други членове на ВМРО, знамената, поставени в рамка и запечатани с восъчни печати, печатите на цензурата в Скопие и София, също исторически несъстоятелни.
В разговора със своите гледни точки се включват историците Цочо Билярски и Румен Манов, литераторите проф. Николай Аретов и бившият уредник на къщата-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица Славомир Генчев, както и Станислав Н. Станилов, директор на Държавния архив в Хасково, правнук на войводата Таню Николов, името на когото също е замесено в случая с Яворов.
