Общият резултат от безгрижно, необмислено купуване на чупливи, евтини уреди, води до огромно натрупване на отпадъци
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Зелената икономика и предприемачество се превърна в символ на по -устойчива икономика и общество, което запазва околната среда за бъдещите поколения и включва всички. Реалност ли е корпоративната социална отговорност на компаниите в тази посока.
Когато една голяма компания използва някакви електронни устройства през годините, те се амортизират и стават негодни, тогава се прави инвентаризация и се бракува вече ненужната апаратура, след това се изпраща в специализирана фирма списък с оборудването, което се разделя на фракции и заминава за рециклиращи заводи в или извън България. Така обяснява същността на работата си Даниел Костов от мениджмънта на компания, чиято дейност е свързана изцяло с рециклирането на електрическо и електронно оборудване.
За да бъде една компания екологично отговорна, тя трябва да знае какъв вид въздействие има върху околната среда - дали се изхвърлят вредни емисии във въздуха, течни или твърди отпадъци, консумират ли се и какви ресурси на природата.
Когато тези параметри са ясни, могат да бъдат поставени измерими количествени рамки - например годишно колко вода консумираме или колко отпадъци генерираме, казва Данаил Костов.
Следващата стъпка, според него е да бъдат определени цели като намаляване на използваните ресурси с 10% или използваните отпадъци. “Онези, които въздействат нулево имат устойчив, т.е. неутрален бизнес, а има и компании, които имат отрицателно въздействие, т.е. те не само не генерират емисии, а обратно - компенсират емисиите, които други компании генерират, благодарение на това, че са вкарали ВЕИ и пр.”, казва той.
Общият резултат от безгрижно, необмислено купуване на чупливи, евтини уреди, води до огромно натрупване на отпадъци. Ръстът в количествата уреди, които се превръщат в отпадъци е огромен. Количествата вече са 50 млн. тона годишно, от които 25-30% не се рециклират, защото стоят по гаражи и мазета, или се изхвърлят на места без да отиват за рециклиране.
Освен това не трябва да се пренебрегва и фактът, че всяко нещо подлежи на ремонт, в същото време обаче има политика на производителите за т.нар. политика на планирано остаряване, която да провокира хората отново и отново да купуват техника. От другата страна има възможности за купуване на уреди “втора ръка”, които са дори по-издръжливи от някои нови уреди, които са с неизвестен произход.
Когато тези параметри са ясни, могат да бъдат поставени измерими количествени рамки - например годишно колко вода консумираме или колко отпадъци генерираме, казва Данаил Костов. 
