Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Доц. Сарийски: От еврозоната ще спечелят малцината, които мислят за джоба си

БНР Новини
Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Как ще се формира бюджетът на ЕС за следващите 7 години след излизането на Великобритания? Възможна ли е единна европейска минимална заплата? Има ли опасност да се обезцени левът след решението на депутатите в НС курсът лев – евро да не бъде фиксиран? – на всички тези сложни и важни, засягащи ни директно въпроси, се наема да отговори икономистът Григор Сарийски.

С 13 млрд. евро на година олеква бюджетът на ЕС след Брекзит. 

При определянето на бюджета на ЕС – за периода 2021-2027 г. България отстоява позицията за праг от 1,3% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни. 

Сегашният бюджет е приблизително такъв – малко над един процент от съвкупни БВП на отделните страни и той не стига за водене на политика. 

"С 1% не може да се поддържа работещ валутен съюз няма как да има работеща еврозона – смята доц. Сарийски. – Работещите валутни съюзи изискват една пета от БВП

Също така полето за действие на Европейската централна банка е изчерпано и с бюджет от 1 процент няма как да има фискални стимули."

Как стои въпросът с кохезионната политика, където ще има преструктуриране на програмите?

"България губи човешкия си потенциал – цветът на нацията заминава, за да храни силните икономики на Евросъюза, на пазара ни навлизат европейските стоки и тези кохезионни фондове идват като малка компенсация. Сега те ще бъдат ограничени.

Средствата за кохезия и Фондът за регионално развитие ще бъде намален с 11 процента, а спестените средства ще бъдат пренасочени към Еразъм+ и Корпус за европейска солидарност. 

Основният ефект от подобни програми е създаването на безродници – смята доц. Сарийски.Увеличава се емиграцията – с 30 процента се усилва у бенефициентите на тези програми желанието да работят и учат навън и така Европа си осигурява приток от цвета на нациите от периферията към центъра".

Какво би ни донесло налагането на единна схема за определяне на минималната работна заплата като процент от средната (60%).

"В Скандинавските страни всички са доволни от схемата на договаряне. Австрия, Малта – също, Кипър – там осигуряването на минимално заплащане важи за професиите, в които няма колективен трудов договор. 

Правилно ли е това стъпване на обща за Съюза минимална работна заплата?

Григор Сарийски вижда в това: "Поредният опит да се пребоядиса "Титаник". Европа се опитва да стимулира потреблението, забавяйки навлизането си в криза. 

Франция и Италия отчетоха отрицателен темп на растеж, еврозоната отчете нисък темп на растеж около 1 процент. Еврозоната потъва и това, което може да я спаси, е потреблението.

Целта е хората да харчат повече и то в големите международни компании.

Затова се стига до все по-улеснени разплащания. Стимулира се потреблението у нискодоходните групи – като вдигнете парите на бедните, това значи ръст на потреблението – но това е краткосрочна стъпка, която не предлага финансова стабилност."

В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а в Люксембург – 2071 евро.

Сарийски повтори тезата си, че от "влизане в еврозоната ще спечелят шепа чиновници и няколко крупни бизнесмени. Ще спечелят малцината, които мислят за джоба си, не за националния интерес.

При влизане в банковия съюз ние ще бъдем длъжни да правим отчисления за Фонд за финансова стабилност. Словакия е длъжна да внася около 5 млрд. евро в този фонд, от който ще бъдат спасявани държави и банки. Ще правим отчисления за спасяване на банки, но с тях ще бъдат спасявани банките, които гърмят сега, не българските банки.

Аз от себе си не чух аргументи "за" влизане в еврозоната" – призна Сарийски на финала на разговора.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от