Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Д-р Симона Велева: Финансирането на медии от властта задушава свободата на словото

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Свободата на словото има много ясно определено съдържание и е изключително важна. Тя обаче има и изключително точно определени граници /.../  - това са онези ценности, които се конкурират с ценността свобода на словото. Това на първо място е репутацията, доброто име на другиго, /.../ но и други конкурентни ценности, включително независимостта, неприкосновеността на съдебната власт и авторитета на съдебната власт, това е народното здраве, националната сигурност. Тоест, имаме много ясни критерии кога е прекрачена свободата на словото“. Това коментира пред БНР Симона Велева, която е доктор по конституционно право, експерт по медийно и дигитално право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“. В рамките на около 300 страници тя изследва юридическите аспекти и правните граници на свободата на словото

„Като юрист прецених, че има нужда от книга, която да обобщи на едно място правните измерения на свободата на словото като конституционно установена ценност. Защото в нашата Конституция са гарантирани три т.нар. „комуникационни права“ - право на изразяване на мнение, право на търсене, получаване и разпространяване на информация, свободата на печата и другите средства за масова информация. Но въпросът е - достатъчни ли са те. И когато се анализира нормативната уредба във всяко едно ниво на законодателството, можем да преценим от правна гледна точка къде има пукнатини, къде има празнини и какво може да се подобри“, обясни Симона Велева за предаването „Преди всички“.

Има ли свобода на словото и къде са нейните граници

Въпросът, който изследва авторката е какви са обективните правни критерии, които трябва да се приложат към всеки конкретен случай на нарушаване на свободата на словото. Тя посочи още, че правните измерения са изключително важни, но не са достатъчни:

„Правото - един инструмент, с който ние да си служим. Обаче, ако решим да си служим с него повратно и най-добрият закон не може ни спаси“, беше категорична Велева и открои някои заплахи за свободата на словото, които са следствие от възхода на социалните мрежи през последните години:

„Свързани са с все по-честото формиране на политическата воля в социалните мрежи, свързани с онлайн обидата и клеветата, свързани с ограничението на достъп на източници на информация и по-скоро самоограничението при достъп до източници на информация – тогава, когато човек онлайн получава информация само от конкретни страници и по този начин след това участва в политическия процес“.

Какво може да направи една медия, когато властта отказва да говори с нея и тя насила се превръща в опозиционна?

„Медията трябва да бъде активна и най-вече останалите медии трябва да я подкрепят“, препоръча юристът. Тя посочи и финансирането на медии от институции на централно и на местно ниво като средство, което задушава свободата на словото:

Когато държавата с държавни или с общински пари финансира конкретни медии, а не финансира други, това изкривява със сигурност пазара. И когато тези медии знаят, че ще получат определени средства от определена Община, това изцяло затъпява тяхното чувство за критичност. /…/ Това е изключително сериозен проблем в малките населени места и е един от проблемите, които са много специфични за България“.


По отношение на законодателството в България Симона Велева открои като основен проблем достъпа до обществена информация.

Липсата на бързо производство по дела за достъп до обществена информация е изключително голям проблем“, посочи тя и подчерта, че обществените и политическите фигури се ползват с по-ниска степен на защита, отколкото останалите граждани, и е много важно всеки, който реши да участва в обществения живот, да си дава ясна сметка за това:

„Защото когато, имайки някаква власт, започнеш да я използваш срещу журналисти, тогава цялото общество ще страда. И тогава всъщност се получават дисбаланси и промяна на демократичния облик на обществото. И тук е важно журналистическата гилдия винаги да реагира - много ясно, много недвусмислено и много единно да показва чувства на солидарност. Защото, нямаме ли този отбор и тези, които имат власт, са започнали да репресират онези, които задават неудобни въпроси, тогава нещата стават наистина много лоши“, коментира Велева и добави, че подкрепата на обществото също е изключително важна.

„Когато чакаме спасение от някой друг /…/, тогава не можем да очакваме истински резултати, защото един народ може да бъде истински демократичен, истински свободен, когато отстоява своя избор. Проблем в днешно време и в днешните демократични общества е, че е много по-лесно да смениш държавата си, отколкото да смениш управлението си“, отбеляза Симона Велева.

Тя подчерта, че въпросът за свободата на словото у нас не бива да се описва само с тъмни краски. „Смятам, че в България има много положителни тенденции, има много смели журналисти, много хора които продължават да имат силен глас и случаят с Вас (водещата и репортер на БНР Силвия Великова – бел. ред.) е пример за това“.

„Трябва да знаем, че ако искаме да съхраним нашите права и нашата свобода, трябва да ги отстояваме не само по отношение на нас самите“, обобщи Симона Велева.

Интервюто със Симона Велева можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от