Затова и според психолога празнуването на Св. Валентин е „сякаш опит да излезеш от стерилния свят на интернет и социалните мрежи и да попаднеш в един свят, свързан с любовта, приятелството, привличането и нормалното общуване между хората.
Любовта си е била любов винаги. И днес има връзки за цял живот, както и хора, гледащи повърхностно на емоциите и човешките отношения и поради тази причина не са склонни да предприемат по-дълбоки и по-трайни връзки, посочи Игов в предаването "Хоризонт до обед". „Това е въпрос на защити, които в нашия свят наистина са по-силни, отколкото са били преди.“
В българската народопсихология е и по-трудно да изречеш „обичам те“, отбеляза Иван Игов. „И може би е хубаво да има подобен ден, където да го правим – с една картичка, с един жест или нещо друго“, допълни той.
Трябва да се научим да разбираме своите емоции и да говорим за тях, отбеляза психологът.
„Вероятно всеки в живота си е имал пропусната любов. За добро или за зло на всеки му се е случвало да срещнем след това човека и той ни казва: къде беше тогава, да ми кажеш това. Или всеки от нас е лъгал чувствата си и се страхува да не би отново да бъде излъган, подведен. Основната причина (и дългогодишната ми практика показва това) е, че ние не умеем да говорим задълбочено и сериозно за чувства и когато не правим това, не разбираме както собствените си, така и чуждите.“
В съвременния свят има много измислена сексуалност, подчерта Игов.
„Говоря и за еротиката в рекламите и филмите, и за чистата порнография. Човешката сексуалност, любовта, привличането, привързаността – ние късаме връзката между общуването, приятелството, привличането и секса. Не знам дали е въпрос на комерсиална среда, но специално за децата е важно от най-ранна възраст да разбират, че тези неща са свързани.“
„Колкото по-свързани сме отвън – в една огромна мрежа, виртуална, толкова повече и отвътре се отваря пространство за самота“, казва и психологът Мадлен Алгафари. Една от причините тя вижда в преливането на мъжкото и женското в един човек, докато в миналото половете са били „много полярни“.
"По принцип трудният живот изисква мъжкото да е мъжко, женското да е женско. Днес обаче у жената се реабилитира мъжкото, у мъжа се реабилитира женското. Ин и ян се сдобриха някак вътре в нас, до степен, в която започна да преобладава мъжко у жената и женско у мъжа, което вече не е здраво“, коментира психологът.
Според Мадлен Алгафари връзкофобия завзема мисленето на глобално ниво и затова се говори за преход към „време на сингълите“.
Онова, което Алгафари вижда като „поголовен дефицит“ днес, е все по-трудното смиряване. Българите в последните десетилетия се учиха с хъс да се самоотстояват, след като дълго време преди това индивидуалността не е била на почит, допълни специалистът.
„Сега идва един друг етап, в който е много важно човек да се научи да се смири, да може да отстъпи и то да направи компромис спокойно. Като че ли днес партнирането е една война за власт, състезаване, мерене на мечти, умения и неумението кротко и спокойно да приемем другия, с всичките му черти - това е в основата на самотата. И, разбира се, изключително ускореният живот и необходимостта всеки да работи хиляда неща. Системата, матрицата много засмуква и като че ли оставаш на заден план в собствения си живот.“
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
