Колко пъти сте виждали на детска площадка да играят деца с инвалидни колички или такива със специални нужди? Страх ли ви е от тези деца, смятате ли, че тези деца са опасни, че могат "да заразят" вашите? Всъщност опасни и вредни са само невежеството и неразбирането. Децата със специални потребности са точно толкова деца, колкото и всички други, само у нас са по-невидими поради липсата на възможност да общуват с другите. Тъй наречената "достъпна градска среда" все още е по-скоро добро пожелание, проект, на който все нещо му пречи да се реализира.
Анна Йончева, работеща жена и майка на две деца, решава да промени тази ситуация и създава проекта "Различните деца на България". Той включва Фейсбук страница със снимки, които показват усмивките на тези деца. Впуска се и в създаването на люлка-везна, която дава възможност на деца в инвалидна количка да се люлеят, да се забавляват и да играят с останалите, т.е. да се радват на всичко онова, което е и трябва да бъде неизменна част от детството.
От разказа на Анна разбираме, че освен страх и невежество в обществото ни има и положителна енергия, мисъл за другия и доброта.
В София има такава люлка, а се работи и с други градове и общини. Защото всяко дете има нужда от игра, от обич, грижа и приятелство.
Видят ли човек с увреждане, дават му пари
В ефира се включва и разказът на Тошко Църев, който е прикован към инвалидна количка, но има дом и работа, не позволява да го съжаляват и дори се ядосва от реакциите на хората, когато видят обездвижен човек по улицата, да му дават дребни пари. "Искам да виждат в мен човека, а не увреждането" – казва Тошко и настоява, че толерантността започва като търпение и уважение.
