На 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените от 1-ви и 2-ри състав на т.нар. "Народен съд". Сред имената на убитите личат впечатляващи личности и представители на заслужили български фамилии като прочутия историк проф. Богдан Филов, световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, Иван Вазов (племенник на народния поет), ген. Теодоси Даскалов, внук на Бачо Киро, Димитър Шишманов (син на проф. Иван Шишманов, основателя на Софийския университет). 75 години по-късно в "Мултикултурни диалози – История и геополитика" на програма "Христо Ботев" с директора на Института за исторически изследвания на БАН доц. Даниел Вачков разговаряме за същността и историческите последици на т.н. Народен съд.
Доц. Вачков посочи правната несъстоятелност на самата конструкция на т.нар. "Народен съд", която противоречи на действащата тогава Търновска конституция. Съдът служи както инструмент за постигане на лично отмъщение от страна на БКП, така и като средство за унищожаване на политическия противник. На практика е унищожен създаваният с години национален елит, заключи доц. Вачков.
Несъстоятелността на „Народния“ съд, осъдил на смърт 2700 души, ясно проличава при сравнението му с Нюрнбергския трибунал, където осъдените на смърт са 12, посочи водещия Румен Дечев. Доц. Вачков отбеляза, че от декември 1944 г. до ноември 1945 г., когато започва дейността си съдът в Нюрнберг, обстановката се променя, емоциите започват да отшумяват и събитията се преценяват по-трезво.
Значително се е променила и геополитическата обстановка, допълни водещият. На Германия все повече се гледа като на бъдещ съюзник в очертаващата се конфронтация на Запада със СССР, но не трябва да се забравя и ролята на големия американски юрист Робърт Джексън, председател на Върховния съд на САЩ, който оглавява Нюрнбергския трибунал. Джексън следи стриктно спазването на юридическата процедура и не допуска процесът да се превърне във форма на юридическа разправа, какъвто е случаят с българския „Народен“ съд.
