Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Игрите на глада: Как вървят преговорите за евробюджета до 2027 г.

България да инвестира в климатично ориентирани проекти, заявява германски евродепутат от Зелените

Снимка: БГНЕС

В четвъртък европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, посветена на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода от 2021 до 2027 година. В късните часове вчера председателят на Европейския съвет обяви предложението си за размера на 7-годишния европейски бюджет и то е 1.07% от БВП на страните - членки. Битка за пари и за защита на националните интереси. 27-те лидери са разделени на два лагера - север и юг, богати срещу бедни. Едните искат повече пари за кохезия и земеделие, а другите не искат да се увеличава вноската им към съюза. В сложната схема на преговорите е и амбициозната Зелена сделка, предложена от Европейската комисия, за която трябва да се намери финансиране.

По-рано тази седмица Европейският парламент проведе дебат за приоритетите на новия многогодишен период и твърдо обяви, че ще се бори до последен дъх за повече европейски пари. Кой за какво се бори, къде се сблъскват националните интереси.

Добре дошли на европейското издание на Игрите на глада - така изданието „Политико“ започва статия за европейския многогодишен бюджет. На всеки 7 години европейските институции и европейските лидери водят ожесточена до кръв битка за пари и как те да бъдат харчени. Европейските Игри на глада започнаха още преди 2 години, но тази година ще бъдем свидетели на кулминацията, тъй като настоящата финансова рамка изтича в края на годината. Още през май 2018 г. бившата Европейска комисия направи предложение за многогодишния бюджет - първият след излизането на Великобритания. В това предложение е заложено страните-членки да дават 1.11% от БВП за членска вноска а размерът на бюджета е почти 1 трилион 135 милиарда евро. Това е само таван на разходите, които Европейския съюз може да прави и исторически той никога не е достиган. Най-голямото перо е кохезия и ценности, за които ще отиват 34 процента и половина от парите през следващите 7 години, въпреки това кохезионните средства и парите за обща земеделска политика са намалени. 

Урсула фон дер Лайен

Една четвърт от многогодишния бюджет трябва да отиде за прехода към Зелена икономика, заяви председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, в противен случай няма да подкрепим бюджета.

Ето какво заяви тя: „Всички 3 институции, парламентът, Съветът и Комисията са единодушни за стратегическия дневен ред. Всички сме наясно какъв е залогът. До 2050-та Европа има намерение да стане първият климатично неутрален континент. Тук не става въпрос само за здравето на планетата, въпреки че това е основната цел. Така създаваме чиста и екологично ориентирана икономика, създаваме нови устойчиви и ориентирани към бъдещето работни места“.

Брекзит оставя вакуум в бюджета между 12 и 15 милиарда евро годишно, а предложението на ЕК не предвижда по-малко пари. За одобрението на бюджета е нужно пълно единодушие между европейските правителства, а последната дума има Европейският парламент, където той трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство. Предложението на комисията е ясно, 27-те европейски лидери са разделени на два лагера - първият  така наречените „пестеливи държави“ - Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Швеция, които не искат да дават повече от 1% от БВП за членска вноска. Вторият лагер са Приятелите на кохезията - група от 15 държави, сред които и България. ЕП също има своя позиция за бюджета и настоява членската вноска да е 1.3% от БВП. В момента има пропаст от 240 милиарда евро между искането на Европейския парламент и предложението на финландското правителство за 1.07 на сто от БВП. Тази пропаст може да се увеличи още повече и въпросът сега е кой ще мигне пръв - евродепутатите или европейските лидери. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли предупреди, че тези преговори са за нещо много повече от пари, те са за бъдещето на Европа:

Давид Сасоли, председател на Европейския парламент

„Първо, многогодишната финансова рамка не е просто инструмент за трансфер на пари към различни държави. Тя е нещо много повече, важна е за страните-членки, защото така мвогат да се развиват. И второ, важно е за парламента да гарантира, че ще има дискусия за собствени ресурси, с които Европейският съюз да върви напред. Достатъчно пари се трансферират от националните бюджети към европейския“.

За първи път в този многогодишен бюджет е заложено перо Собствени ресурси. Целта на това перо е да се попълни дупката, която се отваря след излизането на Великобритания от блока, обяснява евродепутатката от Португалия, от групата на Социалистите и демократите, Маргарита Маркеш - член на преговорния екип за на Европарламента за бюджета:

„Когато Комисията направи предложението през май 2018-та вече беше ясно, че Великобритания напуска и цифрите са предложение като се има предвид, че няма да има британска вноска. Това е официалния отговор. Политическият отговор е, че трябва да запазим финансирането на ЕС такова, каквото беше и преди напускането на Великобритания. Ето защо Парламентът иска 1.3% от БВП и да имаме нови собствени ресурси. Сега структурата на финансиране на съюза е такава - 70% от БВП и 30% от собствени ресурси, а трябва да се промени и да стане по-малко БВП, повече собствени ресурси“.

Крайната цел е 40% от европейския бюджет да идва от членски внос, а останалите 60% от собствени ресурси.

„Имаме два вида собствени ресурси - единият е свързан с климата. Ако искаме да се борим с климатичните промени трябва да действаме - един от начините за това е да намалим консумацията на пластмаса и трябва да има данък или пък техническата система за търговия с въглеродни емисии - това е пример за единият вид собствени ресурси. Но има и други сфери, например, дигитализацията. Дигиталния данък не може да бъде национален, това не е ефективно, трябва да е на европейско ниво. И така всички тези данъци могат да помогнат за финансирането на Европейския съюз“, допълва Маркеш.

Зелената сделка, предложена от Урсула фон дер Лайен ще бъде финансирана от всички програми във всички сфери. Заложен е преходен механизъм от 7 милиарда и половина евро свежи европейски пари, а крайната цел е четвърт от 7-годишния бюджет да отива за зелена икономика. Друг член на преговорния екип на Европарламента Расмус Андрезен - евродепутат от групата на Зелените от Германия, твърди, че дори тези 25% от бюджета не са достатъчни.

„За Парламента и за Зелените една четвърт от европейския бюджет не е достатъчна. Ако искаме наистина да работим в тази посока и да станем неутрални до 2050-та трябва да направим много повече, трябва да има повече публични инвестиции и всички трябва да са ангажирани -  източноевропейските и в южноевропейските държави трябва да са част от Зелената сделка. Така не само правим икономиките ни зелени, но се борим и с бедността. За тази цел са нужни повече пари, а многогодишният бюджет е чудесна възможност тези пари да бъдат набавени“.

Маргарита Маркеш е от Португалия - държавата, в която преди две седмици се проведе среща на страните в групата Приятели на кохезията. За евродепутата от Португалия парите за кохезия не трябва да намаляват:

Маргарита Маркеш         Снимка: Европейски парламент

„Трябва да обясним какво означава ефикасност. Например кохезионната политика трябва да допринася повече за интеграцията, за борбата срещу социалните неравенства, срещу климатичните промени, за провокиране на дигитален преход. В края на краищата трябва да говорим за ново поколение кохезионна политика, защото има нови предизвикателства и кохезията не е това, което беше през 80-те например“.

А евродепутатът от Германия Расмус Андрезен е представител на пестеливите държави. Твърди, че има как да се сближат позициите на двата лагера в Европа.

„Един от възможните компромиси е да има достатъчно пари за кохезия, а пестеливите държави да дадат повече пари за европейския бюджет, но те трябва да бъдат вложени в програми за научни изследвания, за дигитализация, за борба с климатичните промени, които са важни за общото ни бъдеще и много граждани в Германия, Швеция или Дания поддържат тази теза“.

Друг нов момент в тази многогодишна рамка е обвързването на отпускането на евросредства с върховенството на закона - предложение, което ще срещне силен отпор в Европейския съвет, особено сред страните от Централна Европа. Европейският парламент смята това за гаранция за прозрачност.

Маргарита Маркеш: „Това е нещо, което важи за всички страни-членки - спазването на върховенството на закона. Важното тук е, когато използваме пари, които дават гражданите да има прозрачност, трябва да се знае къде точно отиват парите, които харчим. Това е нашата цел, когато става въпрос за обвързване на Многогодишната финансова рамка с върховенството на закона“.

България успя да договори дори увеличение на евросредствата от многогодишния бюджет, за това има подкрепа и на Европейския парламент. Така парите, които държавата ни ще усвои са с 8 на сто повече в сравнение с предишния рамков период, от тях 20 милиарда от структурни фондове и 5 милиарда за земеделие. Но ако трябва да следваме Зелената сделка на Европейската комисия това ще коства на икономиката ни милиарди.

Расмус Андрезен                Снимка: Европейски парламент

Не на такова мнение е Расмус Андрезен:

„България ще вземе много от Многогодишната финансова рамка, има много програми, които ще помогнат за развитието на вашата държава. Важно е тези пари да отиват за климатично ориентирани проекти“.

За момента Европейският парламент остава твърдо на позицията си за многогодишен бюджет, базиран на 1.3% от БВП на страните-членки.

„При преговори трябва да има позиция. Това означава, че ще разгледаме съдържанието, ще разгледаме как е възможно да се преследват приоритетите и от тази позиция ще работим и ще преговаряме с Европейския съвет“, посочва Маркеш.

И докато богати и бедни държави-членки са във водовъртежа на Игрите на глада, може и да са забравили, че има и друг важен играч. Накрая Европейският парламент може да наложи вето. Подобен сценарий не е от полза за никой. Ако до лятото няма политическо съгласие новата финансова рамка може и да не започне да действа с началото на 2021 г. и тогава европейското финансиране ще бъде сведено до минимум на базата на настоящия многогодишен бюджет.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от