Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как политическият трус в Тюрингия отекна в Берлин

За криза в идентичността на ХДС заявява германски експерт

Ангела Меркел с Анегрет Крамп-Каренбауер.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Политически трус беляза седмицата в Берлин. Анегрет Крамп-Каренбауер, подготвяната от канцлера Ангела Меркел за свой наследник - първо в партията, а след това и в канцлерството, обяви, че се оттегля. Кога? Не е ясно. Със сигурност АКК или „мини-Меркел“ няма да е кандидатът на Християндемократическия съюз за канцлерския пост догодина, когато трябва да се проведат редовните парламентарни избори.

Следващата седмица АКК започва сондажи - кога и как да бъде избран наследникът ѝ. Но всичко започна в Тюрингия, разказва в репортажа си за предаването „Събота 150“ Весела Владкова.

„Усещам духа на Ваймарската република и ми избива студена пот. Не подценявайте „Алтернатива за Германия“! Младежката организация в Тюрингия иска да се преименува на Хьоке-югенд, по името на лидера си! Представяте ли си? Аз бях в Хитлер-югенд и знам за какво става дума. Спомените ми съвсем не са избледнели.“

Това са думи на д-р Герхард Баум, днес на 87 години, член на Либералната партия, в края на 70-те години легендарен министър на вътрешните работи на Федералната република. Роден в Дрезден.

Герхард Баум                      Снимка: ЕПА/БГНЕС

Думите му са предупреждение. Не на последно място и към съпартийците му от партията на либералите, известна в германската политика с готовността си за участие в разнородни коалиции. На 5 февруари обаче либералите преминаха границата. Съгласиха се за министър-председател в източногерманската провинция Тюрингия да бъде избран техният представител Томас Кемерих, един от едва петте депутата в местния парламент, с гласовете на крайната десница.

Депутатите, които се обединиха срещу Левицата и влязоха в капана на „Алтернатива за Германия“, очевидно не помнят собствената си история. Годината е 1924 г., провинцията - Тюрингия. Националсоциалистическата германска работническа партия подкрепя в местния парламент създаването на консервативно правителство, за да свали от власт социалдемократите. Шест години по-късно партията на Хитлер вече е коалиционен партньор, а през 1932 г. взима цялата власт в Ерфурт.

Изкушените от дипломацията и протокола знаят, че не е прието по време на посещение в чужбина да се коментират вътрешнополитически теми. Като последна инстанция в Германия канцлерът Ангела Меркел престъпи това неписано правило. И заяви от далечна Южна Африка след вота в Тюрингия:

„Този избор подкопава едно основно убеждение на Християндемократическия съюз и лично мое - никога да не влизаме в коалиция с „Алтернатива за Германия“. Затова гласуването в парламента е непростимо и трябва незабавно да бъде ревизирано“.

Дали Меркел е предполагала, че дни по-късно нейната партия, управляващият Християндемократически съюз ще остане без лидер? Или пък че само седмица по-късно политолози и журналисти ще разсъждават върху въпроса, дали не е настъпил правилният момент да подаде оставка?

Засега оставка подаде нейната приемничка в партията - Анегрет Крамп-Каренбауер. Някои нарекоха решението ѝ да се откаже от поста и надпреварата за канцлерството догодина изненадващо.

„Изненада ме, че подаде оставка толкова скоро. Явно предпочете ужасен край, вместо безкраен ужас. Но иначе сте права - оставката ѝ не е неочаквана, защото след злополучното гласуване в Тюрингия стана ясно, че Крамп-Каренбауер не успя да води, модернизира, обедини и не на последно място - да позиционира партията си. За тази задача се иска силен лидер, който има зад гърба си цялата партия“, коментира за „Събота 150“ проф. Айке-Кристиян Хорних от университета в Гисен. И припомни как Анегрет Крамп-Каренбауер дойде на власт. Тя беше обещаващ генерален секретар и надеждата на Ангела Меркел, заради което я наричаха „Мини-Меркел“. Но още изборът й за председател на ХДС, когато спечели с минимална преднина пред консерватора Фридрих Мерц, беше сигнал, че ще й бъде трудно да се наложи. После дойдоха и грешките, и неуверените политически решения. Проф. Хорних допълва:

„И още нещо - Меркел остана канцлер. Или с други думи - от самото начало Анегрет Крамп-Каренбауер беше нещо като кралица без кралство. Назначението ѝ за министър на отбраната не вдигна особено много авторитета ѝ. Така че беше ясно, че този слаб лидер няма да може още дълго да управлява ХДС, да го позиционира спрямо все по-силната „Алтернатива за Германия“ и спрямо Левицата в източните провинции. Случаят Тюрингия просто се оказа капката, която преля чашата“.

Без лидер, без яснота, кога и как ще бъде избран наследникът на АКК, който освен председател на партията ще бъде и кандидатът за канцлер при следващите парламентарни избори - редовните трябва да се състоят идната есен. Така изглежда управляващата партия в Германия, чийто партньор в правителството - социалдемократите - все още не е преодолял своята подобна криза. Накъде ще тръгне Християндемократическият съюз? Въпросът е към проф. Емануел Рихтер от университета в Аахен:

„Това, което отдавна е проблем за Християндемократическия съюз, може би още от 90-те години, е, че партията сама се определя като национална, без обаче да става ясно, какво означава това. Т.е. ХДС е партия, която представлява интересите на широки обществени слоеве, има програма, която идеологически позволява поливалентност, или е партия, която просто има голяма членска маса. Това е криза на идентичността, която между другото е добре позната и на другата голяма партия в Германия, социалдемократическата“.

„И двете партии в момента променят устава си, т.е. ДНК-то си“, подчертава проф. Хорних.

„И двете партии си дават сметка, че не политикономическите идеи са ключови за избирателите. Социалдемократите винаги са се борили за социална сигурност, но това не води до повече кръстчета в бюлетината. Християндемократите пък винаги са повтаряли, че германската икономика е в цветущо здраве, но това също вече не е решаващо. Днес темите са други - климат, миграция, Европа. Хората си задават въпроса, в какво общество искат да живеят, а не дали икономическите показатели са добри.

Ако анализираме изборните резултати, не мога да кажа, че ХДС трябва да се върне в дясното политическо пространство, за да си върне избирателите, които гласуват за „Алтернатива за Германия“. Идейното позициониране на ХДС е от фундаментално значение за бъдещето на партията“.

Тук се намесва т.нар. „съюз на ценностите“ - сдружение на около четири хиляди членове на ХДС, което е извън партийните структури, но със завидно медийно присъствие. Основан преди три години, този „съюз на ценностите“ е въодушевен от заявката на консерватора Фридрих Мерц да се оттегли от ръководството на инвестиционния фонд BlackRock, за да се върне в политиката, която напусна заради Меркел. Защо „пазителите на християндемократическите ценности“, макар и малко на брой и извън партията, успяват да влияят на дебата за бъдещето на ХДС? Обяснението е на проф. Рихтер:

„Това се дължи на растящото недоволство от олевяването на ХДС и неглижирането на това настроение в партията от страна на Меркел. Трябва да се знае, че в много от позициите си „съюзът на ценностите“ е откровено националистически, популистки и крайнодесен, и поради това трудно може да се разграничи от „Алтернатива за Германия“.

„Алтернатива за Германия“ е водещата опозиционна партия в германския Бундестаг. Представена е вече във всички местни парламенти. И се оказва политически вододел, завлякъл в бързеите си председателя на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер.

Лидерът на „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия Бьорн Хьоке поставя акцент върху мигрантите.

„За управляващата коалиция в Берлин новината за оставката е лоша новина. До скоро месеци наред се занимавахме със социалдемократическата партия, която дълго и мъчително търсеше своя образ и лидер. И накрая избраха двама треторазредни политици да оглавят най-старата германска партия. Това безвластие спъваше работата и на правителството. А сега сякаш предстои същото и в Християндемократическия съюз. В момента изглежда ще се води дебат за имена, а не за идеи. Това ще отблъсне германците, които и без това не са очаровани от голямата коалиция.

Ако се върнем назад, историята на сегашната голяма коалиция изобилства от личностни скандали, а не от дебат за идеи. За мен това е ясен знак, че партиите са изправени пред дълбоки промени. ХДС дълго време беше остров на спокойствието, така че е важно възможно най-бързо да се върне към стабилността, ако не иска да губи още избори. Защото избирателите не пропускат да накажат партиите заради личните препирни“, категоричен е проф. Хорних. Допълва го проф. Рихтер с поглед напред:

„Голямата коалиция е остарял политически модел, който отива в историята. Това го знаят и двете участващи партии. Догодина предстоят парламентарни избори и е ясно, че коалицията няма да бъде подновена. И ХДС, и социалдемократите разбраха, че това управление им донесе само главоболия. Трябваше да правят прекалено много компромиси, а това в перспектива не е добре за никого. Избледнява партийната програма и в резултат избирателите се отдръпват, защото не разпознават себе си в двете партии.

В момента социалдемократите дори са в по-добра кондиция, защото вече си избраха ръководство - Валтер-Борянс и Ескен са представители на лявото крило в партията и това я прави по-добре разпознаваема за избирателите.

За християндемократите ситуацията е по-сложна, защото са партията на канцлера и е трудно в стремежа си да се профилират да се разграничават от коалицията. Така че правителството отново е застигнато от трудни времена, в които едва ли може да обясни, че работи добре в интерес на хората“.

Нестабилно ли е правителството? Този въпрос си задават все повече анализатори в Германия, други откровено призовават канцлера Ангела Меркел да изтегли оттеглянето си, обявено за идната година. Дори се наложи коалиционният партньор, социалдемократическата партия, да защити канцлера.

Имаме избран канцлер. Не бихме участвали в свалянето на Меркел от власт, защото искаме стабилност. С нея сме договорили правителствената програма и с нея ще я осъществяваме, заяви парламентарният секретар на социалдемократите Карстен Шнайдер. Обяснението на публичната защита е на проф. Емануел Рихтер:

„Меркел загуби част от подкрепата, която имаше в партията си, след като Анегрет Крамп-Каренбауер обяви, че се оттегля. Тя беше кандидатът на Меркел за наследник. Тази сметка излезе крива и сега Меркел в известна степен изпадна в изолация в ХДС. Притесненията на социалдемократите са, че ХДС може да свали доверието си от Меркел и тогава вече ще говорим за правителствена криза“.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна