Общите избори в Ирландия доведоха до странна ситуация, при която не само че нито една партия не може да управлява сама, но дори и които две партии да сключат коалиция, пак няма да имат необходимото мнозинство да управляват. Сензацията на изборите бяха националистите от „Шин Фейн“, които спечелиха 37 места в 160-местния парламент, като изостанаха само с едно място от „Фина Фойл“ и изпревариха с две места управляващата „Фина Гейл“. Сега започва голямата главоблъсканица за сформиране на работеща коалиция, за която са необходими 80 места в парламента. Какви са очакванията и какво означава този успех на „Шин Фейн“ не само за Ирландия, но и за Северна Ирландия и за Брекзит? Нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов търси отговорите с професор Дънкан Мороу, преподавател по политически науки в Ълстърския университет в Белфаст.
Историята в тази част на света е доста сложна. Ето и някои подробности за политическия пейзаж в Ирландия.
От 1930 година насам там неизменно управляват, в различни конфигурации, двете основни дясноцентристки партии - „Фина Гейл“ на досегашния премиер Лио Варадкар и „Фина Фойл“. Ето защо вклиняването на тези избори на националистите от „Шин Фейн“, лява партия все още свързвана с Ирландската републиканска армия (ИРА) и тероризма в Северна Ирландия и в цялото Обединено кралство през бурните години на миналия век, предизвика истинска изненада. Експертите казват, че Лио Варадкар, обръщайки основно внимание на преговорите за Брекзит и имиджа си в чужбина, е подценил вътрешнополитическите проблеми, върху които именно е акцентирала „Шин Фейн“. Друг интересен момент е, че „Шин Фейн“ излъчи само 40 кандидати за тези избори и 37 от тях спечелиха места в парламента - невероятен успех. Лидерът на „Шин Фейн“ Мери Лу Макдоналд нарече резултата от изборите „буря в избирателна урна“.
Изненадващ ли е резултатът от вота, проф. Мороу?
Мисля, че беше изненада в този смисъл, че никой преди изборите не очакваше това да се случи. Изненада дори за самата „Шин Фейн“, която не участва с достатъчно кандидати, за да спечели по-голямо мнозинство. Това, което обаче видяхме, бе силното усещане сред хората, че има нужда от промяна и „Шин Фейн“ се очерта като партията, която е способна да извърши тази промяна.
Експертите казват, че ще отнеме много време за съставяне на правителство. Защо това е така и какви са най-вероятните сценарии оттук нататък?
Причината да е трудно сформиране на правителство е, че партиите са много изравнени и никоя от тях няма мнозинство, така че всяка от тях трябва да договаря коалиция. Има обаче проблеми с каквато и да е коалиция, позициите често са непримирими. Ако от „Шин Фейн“ се опитат да сформира правителство, те не искат в коалицията да влиза нито една от управлявалите досега партии. А, всъщност, „Шин Фейн“ има големи проблеми в отношенията си и с другите партии.
Така че има три варианта. Първият, правителство с „Шин Фейн“ начело в коалиция с други партии. Вторият, „Шин Фейн“ да си остане в опозиция, като други партии сформират коалиционно правителство. И третият, ако партиите не се договорят - нови избори, най-вероятно до няколко месеца, но преди лятото. Така че ние не знаем какво ще стане, никой не знае, политическите експерти не знаят, политическите партии не знаят, но те вече преговарят.
Ако все пак се стигне до сценарий „Шин Фейн“ да дойде на власт, какво означава това за Северна Ирландия и за Брекзит?
Разбира се, „Шин Фейн“ е свързвана с Ирландската републиканска армия и за юнионистите е почни невъзможно да си представят ирландско правителство, доминирано от партия, която още се асоциира с ИРА. Не знаем точно какви ще бъдат последиците, но е трудно да си представим как при едно такова правителство, например, полицията би споделяла информация с „Шин Фейн“. Нещата са много сложни.
Що се отнася до Брекзит, „Шин Фейн“ вече заяви, че иска ЕС да бъде по-активен в подкрепата на Ирландия срещу Великобритания. Брекзит е друг крайно сложен момент в цялата ситуация. Последиците могат да направят много трудно функционирането на правителството на Северна Ирландия. Със сигурност могат да се очакват големи промени.
Какво може да се каже по въпроса за обединението на остров Ирландия?
„Шин Фейн“ дадоха ясно да се разбере, че искат да се промени позицията на Ирландия към по-ясно желание за обединение и също за референдум за границата в близко време. От друга страна, трудността за „Шин Фейн“ е, че трябва да има мнозинство в Северна Ирландия за обединена Ирландия. Когато възникна проблемът с Брекзит много хора си мислеха дали да не се преместят в Ирландия, но това което не знаем е дали, ако „Шин Фейн“ дойде на власт, тези хора няма да си променят мнението. Обединението определено се връща като тема, но при цялата несигурност не е сигурно какъв ще бъде крайният резултат.
Британският министър за Северна Ирландия Джулиън Смит бе уволнен в четвъртък от премиера Борис Джонсън, което предизвика изненада, защото на практика той съживи политическия живот в провинцията след 3-годишен застой и то след само няколко месеца на поста. Предполагам, че този акт на премиера не е бил приет добре в Белфаст и Дъблин.
Определено не. А в Белфаст това не бе прието добре от никой. Защото на Джулиън Смит се гледаше като на човек, който наистина е твърдо решен да намери отговор на кризата в Северна Ирландия. Така че и юнионистките и републиканските партии са недоволни от неговото отстраняване. Изглежда обаче проблемът е в Лондон, защото Джулиън Смит обърна повече внимание да проработи управленческата система в Северна Ирландия, отколкото да се събрази с генералната политика на правителството и то не само за Брекзит.
Последиците са свързани с това, че на практика вече ги няма двете правителства, които договориха последните споразумения около Северна Ирландия. Така че сме в напълно нова ситуация що се отнася до пролитическа линия и личности в Ирландия и Обединеното кралство, които ще решават бъдещето на Северна Ирландия.
И друг път е ставало дума, че изглежда управниците в Лондон не ги интересува особено Северна Ирландия...
Мисля, че в Белфаст има все по-голям консенсус по този въпрос. Става дума за това, че откакто възникна проблемът с Брекзит, юнионистите или Демократичната юнионистка партия бяха важни за брекзитиърите, особено по време на правителството на Тереза Мей. Но когато те решиха да подкрепят Борис Джонсън те се надяваха да получат още по-добра сделка от тяхна гледна точка за засилване на съюза, но в крайна сметка Борис Джонсън сключи сделка, която оставя Северна Ирландия в много по-близки отношения с ЕС от останалата част на Обединеното кралство, а това значи че те повече не могат да разчитат на предишните отношения. Все повече се зависла усещането, дори сред юнионистите, че Лондон ще направи това, което е добро за Лондон, а не за Белфаст.
Изкушавам се да попитам и за мнение за това, което се случва последните дни в Лондон, имам предвид промените като цяло, които прави в кабинета Борис Джонсън?
Определено това, което виждаме, е развиване на почти президентска система, при която цялата власт се концентрира в канцеларията на премиера. Краткосрочните последици, разбира се, са, че те поемат за момента отговорност какво се случва. Дългосрочните не са известни, защото Борис Джонсън си създава и много врагове с тези действия.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
