Правото на изразяване на мнение има своите граници – една от тези граници е честта, достойнството и доброто име на другиго. Не бива да забравяме, че най-често активната страна са политиците, които под една или друга форма корумпират журналисти. Ето така коментират поредния скандал между политик (Валери Симеонов) и журналисти от началото на седмицата д-р Симона Велева и доц. Иво Инджов. Случаят е интересен и от гледна точка на медийното право и от практическа гледна точка за това как журналистите да вършат работата си.
Затова и в студиото на Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ със Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт по медийно право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“, и доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и преподавател в катедра „Политология“ на СУ, коментираме различните хипотези за границата между „клевета“ и „правото на изразяване на мнение“ и може ли ефирът на обществена медия „да се употребява за груби и недоказани нападки?“
Право на изразяване срещу клевета
Д-р Симона Велева: „Правото на изразяване на мнение има своите граници. Една от тези граници е честта, достойнството и доброто име на другиго. Ние не можем винаги да казваме каквото ни хрумне, особено по националната телевизия и да обвиняваме един или друг човек в каквото и да било, без да имаме доказателства или факти и да можем да подкрепим тези факти с реални документи. Когато нямаме тези неща и бъде премината границата на правото на изразяване на мнение, сме в хипотезата от този понеделник и ситуацията на клевета. Когато политиците започнат да обвиняват журналистите, е много страшно, защото трябва да си поставим въпроса кой има властта. /.../ Дали журналистите като гилдия, или медията ще реагира на дадено изказване, не засяга правото на изразяване. Когато накърняваш правата на някого, не можеш да се скриеш зад нормата – право на изразяване.“ – коментира Симона Велева.
Доц. Иво Инджов: „Според мен, когато се играе на струната корупция в медиите, трябва да се търси и коя е активната страна, ако допуснем, че има корупция в медиите, а такава според мен има. Но не бива да забравяме, че най-често активната страна са политиците, които под една или друга форма корумпират журналисти. В този конкретен случай изказването на г-н Симеонов си е чиста клевета и той трябва да носи последици от това. На всичкото отгоре, той не за първи път си позволява такова отношение към журналисти.“ – допълни доц. Иво Инджов
Корупция и журналисти
Д-р Симона Велева: „Аз лично не съм съгласна, че в българските медии има корупция, на мен това определение ми звучи доста силно. Когато става дума за корупция, става дума за даване на облага на лица, които са позицията на власт. В целия свят има взаимоотношения между политиците и медии, но въпросът е да има и правила, които правила да са разписани в закон.
Аз мисля, че няма корупция в българските медии и че те през последните години усещат натиск. Но има достатъчно свободни и честни журналисти, които не се страхуват да наричат нещата с истинските им имена.
Доц. Иво Инджов: „Според мен корупция има на различни нива в българските медии и властта под една или друга форма успява да си купи едно придворно осведомяване и благоразположение. И това става през европейските фондове, медийни сътрудничества, да не говорим, че има медии, които сами си искат пари от определени политици, за да ги отразяват в определена светлина и т.н.
Д-р Симона Велева: „Аз пак съм категорична, че няма корупция, защото това е престъпление по Наказателния кодекс, както и изнудването. Можем да говорим обаче за един конкретен проблем, който не влиза в руслото на наказателното право, а то е именно начинът на финансиране на медиите и по-специално, когато медиите биват финансирани през еврофондове или през обществени поръчки. И когато правилата не са за всички, а само за определени медии.
Финансиране на обществените медии
Д-р Симона Велева: „Според мен обществените медии не трябва да се отказват от реклами за сметка на по-голямо финансиране от бюджета. Изцяло отказването от реклами не е гаранция за качеството на обществената медия. А и все пак всяка медия трябва да има определен дял в рекламния пазар. Време е промените да се направят прозрачно.“
Доц. Иво Инджов: „Аз съм скептик, че едно финансиране само от държавата може да гарантира независимостта на обществените медии. Мисля си, че решение би могло да се търси и по посока въвеждане на обществена квота в СЕМ. Защото какво имаме в момента – един контролен орган, който е формално независим, но то се избира с квоти от президента и от НС, т.е. от политиците. Тези хора избират ръководствата на обществените медии, а обществените медии в момента разчитат на финансиране от държавата и така кръгът се затваря. И тук е въпросът ние обществени медии ли имаме или държавни?
Д-р Симона Велева: „Аз не мисля, че гражданската квота ще реши въпроса. Идеята е, че когато избираме народни представители и президент, те назначават представителите на регулатора. Дали в последствие ще има дебат за качествата на членовете, е отделна тема. Аз не мисля, че една гражданска квота ще реши натрупаните проблеми, а и възниква въпросът – кой ще избере гражданската квота?“
Доц. Иво Инджов: „Това е реален проблем за избора на гражданската квота, но не бива да се отказваме от нея, само защото още няма механизъм за избора ѝ. И според мен, тъкмо гражданската квота в България би могла да допринесе за подобряване качеството на работата на СЕМ, защото на много медийни кризи бяхме свидетели през годините и СЕМ на всички реагира адекватно. Нека останат квотите на президента и парламента, но да има мнозинство на гражданската квота.“
