Проф. Славия Бърлиева разглежда в книгата си и някои митове и неистини около братята просветители. В предаването "Хоризонт до обед" тя подчертава, че кирилометодиевският култ в историята се превръща в инструмент за създаване на идентичност. И допълва, че задача на учените е да поставят ясната граница между мита и истината.
„Митовете започват много рано. Има един български паметник, наречен „Успение Кирилово“, вероятно създаден през 13 век, който показва едни мисианистични идеи по отношение на българите – че това е Божий народ, който е най-важен в посока на християнизирането. Тази легенда говори за Константин Кирил като грък от Александрия, който сънувал сън, че трябва да дойде в България и да научи българите на четмо, как стигнал до Солун и там, на стъпалата на солунския храм седнал и свише паднали някакви пръчици, клечици – той забравил гръцкия език и научил български, така от нищото“, дава пример проф. Бърлиева.
„В цяла Европа има следи от тази традиция и почитта към нашите апостоли – като се започне от Моравия, Рим, където са следите живи все още – не само „Сан Клементе“, но и всички онези манастири, които са били свързани с първото представяне на славянските книги пред олтара на християнската църква, после се мине през чешките земи, където култът се разпространява по идея на император Карл IV, който през 14 век я използва, за да въздигне националното самосъзнание. Карл IV кани монаси от Далмация, които отново връщат глаголизма, създава се един славянски манастир, в който започва да се използва глаголицата. Има чешка Библия на глаголица от времето на Карл. Този манастир е католически“.
Наистина ли майката на Кирил и Методий е била славянка, къде се почита тяхното дело, как то се използва в чешката политика през Средновековието и какво за Кирил и Методий се пази в архивите на Ватикана – това са само някои от въпросите, на които проф. Славия Бърлиева търси отговори в монографията си.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
