С „Годината на осемте химии“ на Петя Накова българският читател се докосна до вътрешните преживявания на болните от рак на гърдата жени. Болестта отново стана предмет на публичното внимание, вече не само като присъда, от която трябва да се страхуваме, но и като състояние с което може да се живее, което може да бъде преборено и което нанася своите душевни травми върху болния и върху обществото.
Година по-късно със спектакъла, вдъхновен от книгата "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта", Василена Радева („Nordost“, „Синята брада – Брак без приказка“) дава плът и глас на тези травми. Режисьорката и актрисите Елена Димитрова, Юлиана Сайска, Невена Калудова и Богдана Котарева работят по методите на дивайзинг театъра с многогласния документален текст на Петя Накова, за да създадат 4 сценични миниатюри.
„Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ изследва травматичния сблъсък на човек с болестта и смъртта, а покрай тях и с живота от женската гледна точка, без да затваря пътя към възможното надмогване. Героините в представлението не остават заключени в ситуацията на оцеляващия, те отказват да са само и единствено в ролята на болни, вкопчват се здраво в идентичността си отвъд болестта и точно така успяват да я погледнат отгоре и да я надмогнат.
Във „Време и половина“ Василена Радева и четирите актриси говорят за дивайзинг театъра като метод, за нуждата да се наруши табуто и за собствените си преживявания в кожата на една от осем жени.
