Истории от фолклора, предавани от уста на уста, оживяха на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Стигнаха до публиката на измислен, архаичен език и предизвикаха смях и размисъл. Премиерата на постановката „Орото ламя е“ беше на 14 февруари и препълни залата. В края на представлението актьори и зрители заедно се хванаха на хорото, в което създателите на спектакъла виждат изход и спасение.
Истории от „блажния“ фолклор, но не просто преразказани, а превърнати в част от биографията на героите. Това успява да постигне младият екип, създал нетрадиционния фолклорен спектакъл „Орото ламя е“. Действието се развива по време на война. Мъжете са на фронта, далеч от тях - на село, са жените им. В тези два паралелни свята героите борят страховете и делниците си с чувство за хумор.
"Това също е много важен момент в блажния фолклор, че смехът е изцерителен, защото ти си тленен на тая земя", каза режисьорът Васил Дуев.
Драматизацията на Васил Дуев е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. Флорентина Бадаланова. Тази част от българското народно творчество вдъхновява режисьора и заради красивото въображение в еротичните истории. Той ни връща назад във времето, когато с метафори и космологични митове предците ни си обясняват сътворението и началото на човешкия род. Разказът от сцената е за оцеляването, за любовта и раздялата с любимия, за магиите и метаморфозите, и стига до публиката на измислен архаичен език.
"Когато езикът, на който говорят, е разбираем, но в същото време е измислен, това също помага за тази илюзия, така си мисля и по този начин можеш да се срещнеш с различни изкази от цялата страна. Ние направихме такова едно българско есперанто. Има прекалено цветен и различен изказ. Мисля, че тогава хората се ориентират за какво става дума и започват да се наслаждават на красотата на тези архаични думи", допълни Васил Дуев.
Архаичният език идва интуитивно, казва дебютантката Моника Иванова. Тя е от гост актьорите в този спектакъл на Габровския драматичен театъра, който напомня на зрителите за живия живот, когато песните, танците и легендите са били част от действителността на хората.
"Именно тези танци и музиката, въобще това как изглежда мястото, където се намират тези хора, как звучи мястото, на което се намират тези хора, показва, че те не са просто хора, които се смеят на едни така интересни шеги за интимните неща от живота. Фолклорът не е просто това, той е нещо много повече", каза Иванова.
Сценичното пространство е разделено на две. Така военните действия и животът на жените в селото се развиват паралелно пред очите на зрителите. Друга изненада за публиката беше дъждът, завалял в представлението. Впечатляващи се оказаха и еротичните рисунки, един от акцентите в сценичното пространство, създадено от Даниела Николчова, сценограф и костюмограф на постановката.
"Това са скални рисунки от България, които ние пренесохме в нашето представление. Те са реално съществуващи. Има истории около всяка от тях", каза Даниела Николчова.
На финала на спектакъла хорото от сцената слезе в залата и събра артисти и зрители.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл
