В изостреното ни от конфликти и нетолерантност ежедневие да видиш как свещеник и имам служат заедно, благославяйки и християни, и мюсюлмани, не е често срещано.
Коя е тайната на търпимостта? „Ние няма как да наложим нещо, което хората не искат. Съжителството е мирно, общо. Нямаме никакъв проблем. Например тук скоро чествахме празника на религиите – правихме го общо, в училище, изнесохме беседи там и двамата“, разказва свещеникът Николай Попов.
Интересна е и историята, която стои зад духовното приятелство между свещеник и имам.
„Когато той беше малък – ученик, дете, аз му бях учител на него. И оттогава се уважаваме много. Аз го ценя, той ме уважава като негов учител и тази връзка и до днес не отслабва. Уважавайки се двамата, на всички прави впечатление – като се видим, ние се прегръщаме – това също кара хората нашия пример да го заимстват и да се уважават помежду си: мюсюлмани и християни“, казва още православният духовник.
„За да проповядваш доброта, трябва да я показваш, а при нас я има, слава на Всевишния“, допълва го имамът Ахмед Горелски, според когото връзката не само не отслабва, но и се засилва с времето. Имамът споделя, че през свещения месец Рамазан заедно с кмета организират ифтар – тържествената вечеря по време на пости. Свещеници от цялата духовна околия също идват с удоволствие.
С отец Николай можем да потвърдим и да бъдем пример за цяла България - как живеят без напрежение две различни религиозни общности, подчертава Ахмед Горелски. „Ние сме творение на един и същи създател“, напомня той.
Чуйте думите на двамата духовни водачи в звуковия файл.
