„Най-голямата изненада беше при най-класическата категория за една архитектурна класация – именно при „Сграда на годината“. Там безапелационно публиката гласува за един изключително експериментален проект – къща от геодезически куполи, завършена в русенското село Басарбово и от няколко години набира популярност и в България и в света, предвид климатични промени, постапокалиптични и предапокалиптични прогнози и хората се опитват да намерят алтернативен начин за строителството. Именно тази група постройки спечели с над 40% гласа на публиката“, обясни пред "Хоризонт" архитект Анета Василева от архитектурна група WhATA.
През 20-те години на миналия век Бъкминстър Фулър мечтаел за нов тип жилища – достъпни машини за живеене нацена не повече от кадилак, които използват минимално количество енергия и могат да бъдат произвеждани масово и сглобявани бързо. Няколко десетилетия и два-три банкрута по-късно той достига до формула, която позволява да бъде конструиран геодезичен купол на произволен терен с всякакви подръчни материали – от парчета метал и дърво до пластмаса и стари дрехи. Така създава най-успешния хуманитарен дизайн проект в човешката история, разказват от WhATA.
Наградите отразяват тенденцията хората все повече да се интересуват от архитектура и градска среда, смята Анета Василева.
В категория „Нормалност на годината“ и журито, и публиката са отличили добрите реставрации и реконструкции – на сецесионова къща, на джамия и на софийско училище отпреди Първата световна война. Подобно единодушие се наблюдава и в категорията „Книга на годината“, където „Новият архитектурен гид на София“ е спечелил симпатиите както на професионалистите, така и на публиката.
Близо 3 хиляди са участвали в гласуването онлайн. Гласуването на публиката илюстрира превеса на непрофесионалистите и този дял нараства всяка година, уточни арх. Василева. „Броят на гласувалите не архитекти расте от 67% в началото, до тази година, когато не архитектите са 83%. Делът на архитектите пада от 30 и няколко до едни 16-18%, което много ни радва“, коментира тя.
В категория „Архитектурна тенденция на годината“ журито отличава „Архитектите влизат в политиката“, а публиката – „Новият архитектурен популизъм“. И двете номинации припокриват сходно явление, изтъква Анета Василева, според която е нормално новият архитектурен популизъм да бъде отличен от публиката, защото това е тенденция, която се разгръща през последните години. Относно архитектите и политиката тя отбеляза:
„Експерти да влязат в публичния живот и политиката е, не го наричам популистко, но желание за обществено влияние и излизане от тясната им специализирана област. Журито награди именно тази тенденция, защото искаме да проверим и да видим как експертите могат да работят с обществото. Имало е архитекти в политиката и преди, но тази година беше масово явление, което ние искаме да проверим“, мотивира избора арх. Василева.
Най-явните примери за архитектурни провали са в категория „Градски бъг на годината“. Става дума за поправими и непоправими грешки в средата около нас, уточнява Анета Василева.
Колчетата по „Граф Игнатиев“ и несподелените български улици, казусът с детската болница, събарянето на кино „Полтава“, случаят „Златен век“ са били сред номинираните бъгове. Наградата отнасят несподелените български улици.
„С мотивите, че това е един поправим бъг. Много години сме награждавали много фатални събаряния. Примерно изгарянето на тютюневите складове в Пловдив, на различни знакови сгради, които се случват всяка година. И това са непоправими и категорични бъгове. В крайна сметка решихме да покажем, че лошите неща могат да бъдат поправими. Споделени улици в България могат да се правят“, подчерта Анета Василева.
Още данни за конкурса чуйте в звуковия файл.
