С разнообразяване на доставките Беларус отнема на Русия петролния коз, но Москва като цяло има повече козове в спора с Минск за цената на черното злато, каза пред БНР Артьом Шрайбман – беларуски политически анализатор.
„Колкото по-малка е зависимостта от руския петрол, толкова по-трудно Русия ще може да използва този коз за натиск върху Беларус по време на преговорите“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Защо повече от месец най-близките съюзници - Русия и Беларус, са „на нож“? Според беларуския несменяем президент Александър Лукашенко от Москва му намекват, че ако иска евтин петрол, двете държави трябва да се слеят. И „за да не пада всеки 31 декември на колене“ пред Кремъл, той възнамерява да диверсифицира доставките през Гданск и прибалтийските държави.
Думата обаче съвсем не е за „поглъщане“ на Беларус. А завоят на Запад сега ще се отрази пагубно на страната, казва Артьом Шрайбман - беларуски политически анализатор в консултантската компания Sense Analytics. Интервюто с него е на кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров.
- Какво пречи на Москва и Минск да подпишат нов договор за петролните доставки? Може ли да се каже, че по-ниската цена на руския петрол за Беларус е обвързана с по-задълбочена интеграция с Русия в рамките на Съюзната държава?
- Просто Беларус не иска да продължава да плаща на руските петролни компании премията, която плащаше през последните 8 години. Това са буквално 10-15 долара на тон петрол или 200-250 милиона годишно. Премията беше въведена, за да стимулира руските компании да изнасят петрол в Беларус, което е по-малко изгодно за тях в сравнение с износа за други пазари. Минск казва, че ако преференциалните условия си отиват, то тогава трябва да работим при пазарни условия, но тази премия не трябва да присъства в договорите. А руските петролни компании, както твърдят източници в бранша, отказват да направят отстъпки по нареждане на руското правителство. Затова се стигна до такава ситуация. Нещата са малко по-сложни и многопластови, отколкото просто евтин петрол в замяна на отказ от суверенитет.
- Как се отразява този спор на Беларус?
- Беларус продължава да купува руски петрол, но четири пъти по-малко, отколкото планираше и около три пъти по-малко, отколкото миналата година. Това е сериозен удар по беларуския износ и по беларуския брутен вътрешен продукт. Брутният вътрешен продукт през януари вече се понижи с 2% в сравнение с януари миналата година.
- Беларус закупи определени количества норвежки петрол, води преговори с алтернативни доставчици като Казахстан например, а американският държавен секретар Майк Помпейо обеща на президента Александър Лукашенко, че САЩ могат да гарантират енергийните потребности на страната му. Доколко е възможно това?
- За съжаление Майк Помпейо няма собствен петрол. Американският петрол се продава от частни американски компании, които не могат да намалят цените за Беларус по нареждане на американското правителство. Това означава, че американският петрол ще бъде по-скъп от руския най-малко с 15-17%. Толкова в момента е разликата между цената на руския петрол и цената на петрола на световните пазари. Освен това е много трудно транспортирането на американския петрол до Беларус, особено в необходимите за беларуската нефтопреработваща индустрия количества. Това е малко вероятно технически и няма икономически смисъл. Има само политически смисъл и той е от голямо значение. Всъщност Беларус отнема на Русия петролния коз. Колкото по-малка е зависимостта от руския петрол, толкова по-трудно Русия ще може да използва този коз за натиск върху Беларус по време на преговорите.
- Кой с какви козове разполага и кой ще спечели играта в крайна сметка?
- Определено Русия има повече козове. Козовете на Беларус винаги са били няколко потенциални заплахи. Първият коз винаги е бил, че през Беларус минава много руски газ и петрол за Евросъюза. Тези количества намаляват с всяка година. Русия строи нови мощности, откриват се нови потоци. Разбраха се с Украйна и транзитът през територията ѝ стана по-надежден. Като цяло намалява потреблението на руски енергийни ресурси в Европа, особено на газ. Всичко това отслабва транзитната позиция на Беларус и съответно преговорната ѝ тежест. По принцип при най-апокалиптичния сценарий Русия може да пренасочи целия транзит, който минава през Беларус, по други маршрути.
Вторият важен коз на Беларус винаги са били съюзническите отношения: ние сме последният ви съюзник в западна посока, верен съюзник, искате да бъдете привлекателна за съседите регионална държава и затова не е във ваш интерес да се карате с нас. И този аргумент обаче започна да губи тежест с годините. В Русия на най-високо равнище се формира такава политическа менталност, при която съюзниците ѝ губят предишното си значение. Както е казал Петър Първи, имаме два съюзника – армията и флота. Русия се затваря в себе си. Превръща се в обсадена крепост, която поставя собствените си интереси все по-високо от тези на съюзниците си. Затова аргументите на Минск като цяло издишат.
Руските козове са добре известни. Мащабната икономическа подкрепа за Беларус чрез петролни и газови преференции. Беларус остава най-големият длъжник на Русия, а Русия – най-големият кредитор на Беларус. Около 75-80% от външния дълг се пада на Русия. Дългът расте. Ако тази година бъде пусната и атомната станция, то Беларус ще бъде принудена да изплаща кредит и за нея. Русия остава основен пазар за беларуската продукция. Около 50% от стокообмена е с Русия, около 40% от износа отива в Русия. Някои отрасли като млечната, месната промишленост и машиностроенето зависят на 80-90% от руския пазар. Русия има много повече чисто икономически козове. Даже не сме споменали още военно-политическите.
Основният и последен коз е беларуската власт и по-скоро това, което Русия може да направи с нея. Не е толкова лесно да бъде свален един авторитарен режим. Беларус не е Украйна, където има анклави, които могат да бъдат използвани като Крим и Донбас. Тази устойчивост и вътрешна безалтернативност на Лукашенко му дава някаква сила при преговорите. Русия е принудена да се съобразява с него. Не може просто да го игнорира или да му потърси заместник, защото не разполага с необходимото за целта влияние вътре в страната.
- Възможно ли е Беларус да загърби Русия за сметка на евроатлантическия блок?
- Практически това е невъзможно под формата на някакъв геополитически обрат заради всичко, което вече изброих. Огромна политическа зависимост, липса на политическа воля в Минск за сериозни структурни реформи на икономиката. Това дори не е най-големият проблем. Проблемът е, че от другата страна вратите не са отворени. Нито евроатлантическата общност, нито Европейският съюз са готови да приемат в редиците си тоталитарна държава. При тези обстоятелства обратът ще е самоубийствен, защото може да се окаже, че си затворил едната врата преди да си отворил другата. Затова не мисля, че са възможни някакви резки движения в тази посока, но през последните 5-7 години наблюдаваме плавно дистанциране на Беларус от Русия.
- Как си представяте бъдещето на Съюзната държава Русия и Беларус, договорът за чието създаване беше подписан пред 21 години?
- Не виждам бъдеще за този документ от гледна точка на прилагането му, защото Беларус като страна, като народ, като власт започна да цени суверенитета си. И Лукашенко включително разбира, че ако се откаже от суверенитета по някакъв начин, то ще има проблеми вътре в страната. Затова не виждам потенциал за задълбочаване на интеграцията в рамките на съюзния договор. И най-важното. Ако някой си мисли, че този договор предвижда поглъщане на Беларус от Русия, то той много се заблуждава. Ако прочетем договора, ще видим, че там се създава много странна конструкция на наднационалните органи, при която двамата президенти имат равни правомощия. Няма един единствен президент на съюза, а двама президенти, които го председателстват на ротационен принцип и всеки от тях има право на вето. Не мога да си представя някой руски президент да се съгласи да даде на Минск право на вето върху това, което става вътре в Русия. Затова този договор е нежизнеспособен и за двете страни.
- Как възприемат хората в Беларус идеята за по-задълбочена интеграция с Русия. Какво показват социологическите проучвания?
- Тази идея е непопулярна. Последните социологически проучвания показват, че първо, растат проевропейските настроения и намаляват проруските. Но не това е най-важното. Когато питат хората какви трябва да бъдат отношенията с Русия, около 75% казват, че трябва да бъде запазено статуквото: дружба, открити граници, но две независими държави. Около 2-3% казват, че искат Беларус да се присъедини към Русия. 12-13, понякога 15% са за създаването на съюзна държава. Най-важното е, че резултатите са точно такива и в Русия. Повечето руснаци не искат да се обединяват с Беларус. Всъщност този по-задълбочен съюз не е нужен на никого.
- Тази година в Беларус има президентски избори. Предполагам, че няма основания за съмнение в категоричната победа на Александър Лукашенко.
- В Беларус няма конкурентни избори. Те не се правят, за да се сменя властта. Затова няма други варианти. По принцип Лукашенко вече може да планира следващата петилетка на управлението си.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
