Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Джеймс Моран: ЕС трябва да притисне интервентите в либийския конфликт

Джеймс Моран - старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел

В понеделник, 17 февруари, министрите на външните работи от Европейския съюз постигнаха консенсус за изпращане на военноморска мисия в Източното Средиземноморие. Задачата ѝ ще е да наложи оръжейното ембарго над воюващите фракции в Либия и да предотврати нови сътресения в тази „порта“ към Африка.

Какво предхождаше това решение?

През април миналата година генерал Халифа Хафтар - господарят на Киренайка, поде щурм на Триполи. Два месеца по-късно, през юни, Съветът за сигурност на ООН поднови оръжейното ембарго, наложено още през 2011-та. След още няколко месеца, през ноември 2019-та, експерти на ООН констатираха официално многократното погазване на ембаргото от страна на Хафтар, противника му Файез ас Сарадж и външните им поддръжници.

Още 3 месеца трябваха на Евросъюза, за да вземе решението си от понеделник, въпреки непосредствения риск от нови бежански вълни и джихадисти. За да бъде задействана военноморската мисия, ще трябва поне още месец.

Ще чакат ли противниците в Либия цял месец?

Само ден след съвещанието на европейските министри, пристанището в Триполи бе затворено заради ракетен удар. А Хафтар даде ясно да се разбере, че няма да се отклони от пътя на войната. В петък, 21 февруари - след поредица от разговори с италианския външен министър, с американския посланик и с руския военен министър - той отново постави неизпълними условия за примирие: оттегляне на сирийските наемници и прекратяване на военната помощ на Турция за Триполи и разпускане на въоръжените формации, поддържащи правителството на Сарадж.

Че Хафтар залага на военната карта смята и Джеймс Моран - координатор на Евросъюза за Либия по време на революцията от 2011, ръководител на делегацията на ЕС в Египет през 2012-2016 година, сега старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

- На какво според Вас залага г-н Хафтар - на военно или на дипломатическо решение на конфликта?

- Ако се вгледаме в историята му, ще трябва да заключим, че залага на военно решение. Може би си спомняте миналия април - тогава Хафтар поде офанзивата си срещу Триполи, точно преди да започне мирната конференция под егидата на ООН. Спомнете си и какво се случи миналия месец, когато президентът Путин събра Сарадж и Хафтар в Москва. Сарадж бе този, който подписа споразумението за примирие. Хафтар пък се отдръпна в последния момент.

Това бе доста изненадващо, защото се предполага, че Русия, която тихомълком подкрепя Хафтар, би трябвало да има някакво влияние върху него. И въпреки това той си замина от Москва и продължи офанзивата си. И най-новото, след Берлинската конференция (на 19-ти януари). Виждаме какво прави през последните дни: атакува пристанището на Триполи точно когато преговорният процес в Женева се задвижва, ръководен от отличния пратеник на ООН Хасан Саламе.

Така че, ето ви три примера от последните 10 месеца, в които Хафтар показа, че предпочита военните методи пред това да гради доверие в името на политическо решение. Събитията показват, че той все още търси военно решение на конфликта, но това, според мен, е илюзия (от негова страна)."

- Как може да бъде спрян Хафтар? По турския начин - с военно възпиране, сирийски бойци и т.н., или с дипломатически средства?

- Има възможности, но тепърва трябва да бъдат осъществени. Преди дни Европейският съюз взе решение на политическо равнище (което трябва да бъде и легално потвърдено от Европейския съвет). 27-те постигнаха консенсус за налагане на оръжейното ембарго с военноморска мисия. Трудното тук е, че трябва да контролираш не само морските пътища, но и сухопътните граници и, разбира се, въздушното пространство. Много от оръжието на Хафтар идва по тези пътища - от Обединените арабски емирства, в по-малка степен от Египет, както и руски наемници.

Европейският съюз трябва да се занимае с този проблем, защото ако не го стори, ембаргото няма да бъде балансирано. То ще се прилага главно спрямо правителството в Триполи, а не спрямо Хафтар. Надявам се, че когато взима окончателното решение, Европейският съюз ще може да изработи една по-балансирана програма, с която да осигури реална сила зад оръжейното ембарго на ООН, което е нарушавано многократно от всички враждуващи страни през последните месеци.

- Казвате ми, че с решението си от понеделник европейските външни министри, без да искат, ще подпомогнат страната от конфликта, която се снабдява с оръжие през египетската граница, т.е. Хафтар?

- Не непременно. По-скоро трябва да гледаме на решението за военноморската мисия като на стъпка в правилната посока. Европейският съюз се намесва в Либийската криза не само с декларации, не само с хуманитарни средства, но вече се заема малко по-сериозно с мерки от военен характер.

Трябва да отбележим, че за пръв път от доста време Евросъюзът постигна консенсус. Защото, знаете, има сериозен разнобой между 2-3 държави-членки - особено между Италия, която поддържа властите в Триполи, и Франция, която поддържа мирния план на ООН, но в същото време поддържа някои елементи от коалицията на Хафтар (най-вече за да осигури тила на френските войски в Сахел). Фактът, че върховният представител Жозеп Борел убеди Париж и Рим да се споразумеят за мисията е малка, но позитивна стъпка."

Но тази стъпка не е достатъчна. Трябват още усилия, защото Хафтар няма да се смири. Той трябва да получи ясен сигнал, че с военни методи няма да сполучи.

- Трябва ли Европейският съюз или отделни европейски страни да изпратят сухопътни контингенти в самата Либия?

- Може и да се наложи в даден момент. Всъщност жалко е, че това не се случи преди 8 години - през 2011-та, веднага след падането на Кадафи от власт. Това щеше да е най-добрият момент, но тогава бе неосъществимо по много причини.

Ако не европейска сила, то непременно войски на ООН с безрезервна подкрепа от всички страни. Което ще рече - и с подкрепата на Русия.

Русия е важен елемент от либийското уравнение. Тя не е непременно изцяло на страната на Хафтар. Много признаци, например развоят на Московската конференция (на 12 и 13 януари), показват, че Кремъл може и да подкрепи решение на конфликта, при което Организацията на обединените нации ще има централна роля.

Мисия начело с ООН, с европейско участие, която да наложи прекратяване на огъня и спиране на притока на оръжие, е най-доброто решение. За да може на тази основа да се премине към истински политически дискусии.

Опасявам се, че не можем да очакваме от Хафтар да действа конструктивно. Ако ще търсим политическо решение, ще трябва да потърсим начини за въздействие - ако не върху него, то върху силите, които го поддържат.

- Смятате ли, че ЕС трябва да окаже по-осезаем натиск върху външните играчи - като Обединените арабски емирства, Египет, Турция? За да спрат да наливат масло в огъня.

- Да. Абсолютно. Трябват повече резултати и на този фронт. Но и тук трябват не само думи, но и малко мускули. Което ни връща към военния аспект на този конфликт - именно затова решението за военноморската мисия е позитивна стъпка. То показа, че Европейският съюз има намерения за нещо повече от декларации. Сега има шанс Египет, Емирствата и други да вземат Европа малко по-насериозно."

- Може ли Европа да упражни икономически натиск върху тези държави?

Разбира се, има я и възможността за налагане на санкции, но е твърде невероятно да се стигне до там. Отношенията между Европа и Турция са невероятно сложни. Трябва да държим Турция на наша страна, за да контролираме имиграцията, за да намерим решение на сирийската криза. По отношение на Русия вече имаме санкционен режим. По миграционния проблем ни трябва и съдействието на Египет. Вие в България знаете това - тези проблеми са важни във вашата част на континента. Така че не съм сигурен, че такъв подход би бил приложим. Все пак, ако Европа изстъпи напред като силен дипломатически играч, то тогава може би усилията на ООН за политическо решение на либийския конфликт ще са по-добре подплатени.

- Вече два месеца в Северозападна Сирия вилнее ожесточена битка. Конфронтацията се изостря все повече и повече. Почти един милион души са притиснати между границата и воюващите в нечовешки условия. Турците са пред мащабен сблъсък със сирийската армия. Как оценявате политиката на Европейския съюз спрямо тази криза?

- Когато става дума за сирийския проблем, не съм сигурен, че Европейският съюз може да направи много повече от това, което прави сега в хуманитарен план. Сирия днес е проблем основно на Турция, от една страна, и на Русия, от друга. Тези две сили трябва да се спогодят някак. Европа засега няма как да бъде на предната линия в преодоляването на тази ужасяваща трагедия.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от