Има ли полезни ходове областта и държавното ВиК дружество в тази ситуация?
Кресна, Сандански и Петрич са градовете, които си имат общински ВиК дружества и не искат консолидация и асоциация. Това на практика обрича всички общини да нямат достъп до европейска помощ. Което пък разколеба и други местни власти в смисъла от членството им в асоциацията. Струмяни и Якоруда официално пожелаха да излязат.
Утре извънредна сесия има и в Благоевград. Няколко от големите общини са застрашени и от сериозни санкции, тъй като не са изградили пречиствателни станции, задължителни по изискванията на ЕС.
Как коментира тази патова ситуация управителят на държавното ВиК дружество инж. Росица Димитрова:
„Не мога да коментирам какви ще бъдат последствията. Но проблемът е това, че не осъзнаха дори общинските съветници, администрациите на голяма част от общините колко е важно да има работеща асоциация по ВиК, да има консолидация и оттам нататък да могат да бъдат привлечени европейски средства и да изпълним изискванията. А без необходимите средства, с тази амортизирана мрежа, с това, че не са изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, с това, че няма изградени пречиствателни станции за питейни води…Много е сериозен проблемът на територията на област Благоевград и това, че при нас не е извършена консолидацията, лишава правото на тези 300 000 жители да получат качествена ВиК услуга“.
Колко пари всъщност са необходими, за да се подмени остарялата мрежа и да се изградят нови съоръжения?
„На базата на разчетите, които са направени от мастърплановете 2009-2012 г., необходимите средства бяха над 900 млн. за цялата област“, допълни Росица Димитрова.
Държавните ВиК дружества са на прицела и на прокуратурата, заради тежкия проблем със стопанисването и разходването на природния ресурс, родил кризата в Перник и очакван рецидив на други места. Такива се правят и в Благоевград:
„Всички институции, които искат определена информация от нас, я получават“.
Освен отговорното управление на водния ресурс има и друг важен въпрос - контролът на потреблението. Над 20 процента са откровените кражби на вода, 30 процента са технологичните загуби по мрежата. И това е една от най-ниските загуби в страната.
В няколко общини се прави постоянен мониторинг на потреблението на вода, като например Банско, посочи инж. Димитрова: „С помощта на един софтуер следим постоянно потреблението – през 15 минути получаваме данни на големите консуматори – големите хотели“.
10 милиона кубически метра вода е потреблението на година в област Благоевград. Сушата обаче е безмилостна. Тук никой не би могъл да се справи сам. И въпросът не е само в парите, които ги няма, но и в експертните анализи какво и къде трябва да се направи, категорична е инж. Росица Димитрова: „Преди засушаването трябва да мислим и за по-големи водохранилища“.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.
