Няма гара в Израел без пиано в чакалнята. Докато хората поглеждат кога ще дойде влака често някой от пътниците свири, а другите, насядали по пейките, слушат. Дори се чете досада по лицата им, ако мобилният телефон на някого позвъни. Ако друг пътник си носи в калъф инструмент, бързичко го разопакова и се присъединява към свирещия. Могат да участват и певци. И това не е рядкост. Но за да се стигне до тази традиция е извървян дълъг път.
Вкусовете трябва да бъдат възпитавани и в наши дни. За първите стъпки на днешните деца помагат необикновени кътове в парковете, в които има музикални съоръжения за деца. Техен проектант е Елиас Пелес, който заедно със свои приятели създава улични „инструменти“ за деца, а често и за тези, които ги водят на разходка. Най-често това са разновидности на перкусии, на камбанки и мобайли с различни по големина стъклени плоскости, на тимпани и други. До всяко от тези музикални съоръжения има записани музикални текстове, които при желание могат да бъдат изпълнявани от дошлите да си играят. В повечето случаи за това се изисква да се познават нотите. Но за най-малките различните тонове са отбелязани с различни цветове, а половинките или четвъртинките ноти личат по това, че цветните кръгчета може да са половинки или четвъртинки. На самото съоръжение отделните звукови плоскости са в съответния цвят.
Според Елиас Пелес децата на различна възраст се отнасят към музикалните съоръжения по различен начин. За тригодишните е изненада, че те издават звуци и това е тяхното лично откритие. Десетгодишните не само че могат да изсвирят кратките музикални текстове, записани от тези, които са поставили съоръжението, а се опитват да нотират и изсвирят и популярни мелодии. Дванайсетгодишните правят друг експеримент. Всеки свири на различно от музикалните съоръжения в градината, но се опитват да постигнат ансамбъл в изпълнението на една и съща мелодия. Понякога тези деца може и да не се познават предварително, а да са се срещнали на площадката за музикални игри.
Първите „учители“ на децата на парковите музикални съоръжения са тези, които са ги довели на разходка. Случвало се е бавачка да свири на ксилофона приспивни песнички на бебето в количката. Нерядко баба или дядо се опитват именно чрез инструмента на висящите камбанки да накарат внучето да забрави, че има мобилен телефон и да започне да общува с хора не само посредством техниката. Създатели на тези музикални кътове заявиха, че съвсем съзнателно са се отказали от всякаква електроника. Дори не са включили в съоръженията нещо подобно на синтезатор или електрическо пиано. Това е мястото за чисто механично общуване с музиката.
В много от началните училища или в детските градини също са поръчали от музикалните съоръжения. Често те дават подтик детето само да си избере инструмент, на който да свири. Доволни са и учителките по солфеж. На тези градински перкусии правят първите музикални загадки за малчуганите. Едно е особено важно за създателите: съоръженията им да не издават фалшиви тонове. Най-често последващият сервиз е за настройването им. Подобни музикални кътове се правят поне на 150 метра от жилищни постройки.
