В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.
В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.
Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.
Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.
Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.
А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.
