"Още с първия си филм "Понеделник сутрин" Ирина Акташева и Христо Писков са ударени най-силно. Неговото спиране де факто е предотвратило развитието на българското кино в посока на кинематографии като чешката, полската, новата френска вълна. Вероятно и нашата кинематография, нашето кино щеше да се нареди между тях, ако не и на челните места... Това разказа в "Артефир" документалистката Адела Пеева за новия си филм „Мълчание с достойнство“. Това е документален филм за живота и творчеството на известните български кинорежисьори – семейство Ирина Акташева и Христо Писков. Филмът разкрива неизвестни детайли от историята на българското кино и взаимоотношенията между политическия елит и интелигенцията по онова време.
След този филм двамата са 8 години без работа
"Лавина" е техен филм, който още на сценарий бива забавян – едно, второ и чак трето ръководство пуска филма. Така че той има 10 години закъснение. Причините са комплексни.
„Мълчание с достойнство“ е изграден на основата на интервюта и един разговор с Ирина Акташева и Христо Писков
"За първи път снимах Ирина Акташева във връзка със сайта за жени-режисьорки в българското игрално кино и взех интервю от нея. За мое щастие се получи връзка между нас – тя не даваше никакви интервюта – и се съгласи да направя филм за нея. Ирина почина, но това интервю беше много ценно и то стана база. Ние намерихме и други интервюта, дадени на колеги в чужбина, ползвахме кадри от техните филми, много фотоси... Също и много от актьорите, участвали във филмите на Ирина Акташева и Христо Писков (те са били майстори на кастинга). Интервюто, което взех от Стефан Данаилов, е едно от последните, които той е дал. Това интервю ми е много драго... Една плеяда от български актьори – Руси Чанев, Любен Чаталов, Георги Мамалев, Филип Трифонов... могат да бъдат видени и като млади във филма."
Онази епоха на българското кино
"Държах да видя какви са били взаимоотношенията между интелигенцията (кинаджиите) и политическата власт (властимащите по времето на социализма). Затова и бяхме в Комисията по досиетата. Павел Писарев (тогава (1971-1976) е генерален директор на „Българска кинематография“) ни обясни доста неща за взаимотношенията тогава."
Въпреки мнението, че кинаджиите са били "услужливи", смятам, че в този филм показвам едно достойно лице на българските кинотворци. Операторът Емил Христов казва, че "те са пребити хора. Те не са били по лагери, не са били измъчвани, но са духовно пребити хора."
