Такова е заглавието на предговора в новия сборник с избрана лирика на Елисавета Багряна в съставителство на Людмила Малинова - Димитрова и Людмил Димтров. Те, заедно с художника Кирил Златков, са създали книга, достойна за голямата българска поетеса.
В „Аз обичам самата любов“ присъстват не само нейните познати стихотворения, но и по-малко известни стойностни творби, особено от по-късното ѝ творчество. Идеята е книгата със стихове на Багряна да покаже цялостния ѝ творчески образ – да отбележим, че все още няма пълно издание на творбите ѝ... Тази стратегия за подбор открива „автентичното художествено лице на Багряна“, както пишат в предисловието съставителите, „потулено зад наслоени (в основата си спекулативни) идеологеми, предразсъдъци, инсинуации и инерции от времето на соца, когато над името и личността ѝ тегнат (пренасяни, за съжаление, и върху нейното творчество) хладнокръвно и преднамерено изфабрикувани оклеветяващи слухове, целящи да подчинят и маргинализират най-голямата поетеса на България изобщо, създала авторитета си в предхождащата епоха, обичана и в Европа и вписана подобаващо в литературния контекст на ХХ век както с немалкото самостоятелни стихосбирки на различни езици, така и с универсалните (наднационални) послания на лириката си“.
„Аз обичам самата любов“ би трябвало да накара не само читателите да осмислят високото място на Багряна в литературния ни канон, но и да предизвика критици, историци и теоретици към по-пълноценен прочит на нейното богато и стойностно творчество. Защото Багряна не е само българска поетеса, а световна.
Чуйте проф. Людмил Димитров.
