Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ат. Пеканов: В схемата 60:40 нито една от страните не получава достатъчно стимули

Опитвам се да следя и да сравнявам всички антикризисни мерки, приложени в западните страни и ми е интересно каква е интелектуалната история на тази мярка 60: 40, защото в другите страни не виждам по този начин приложена мярката. Това каза за БНР икономистът от Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов, който е и член на Стратегическия съвет при президента.

Той обясни че държавите опитват да предотвратят това работещите, да отиват на пазара на труда, което натоварва социалната система и разрушава продуктивния потенциал на икономиката:

„Това, което се прави в Западна Европа, е да се търсят стимули това да не се случва. Например в Германия и Австрия мярката е субсидирана заетост, но тя покрива само времето, което работещите и работодателите им решават да намалят като работно време. Тоест, ако досега сте работили 5 дни в Германия, а сега се наложи да ви бъде намалено работното време на 1 ден, останалите 4 дни се поемат напълно от държавата, или на 80 или на 60%, за тези 4 дни работодателят не трябва да плаща заплатата, а във времето, в което все още се работи, той плаща пълната заплата. Има стимул както за работника, така и работодателят“, каза той. 

„Моделът, който е предложен в България, не го разбирам по този начин. Реално, ако фирмата е напълно затворила, какъв е стимулът за работодателите да продължат да плащат 40%. А ако се опитват да не ги плащат, какъв е стимулът на работника да не напусне и да отида в бюрото по труда, за да получи обезщетенията за безработица, които му се подлагат. Те са там, защото той се е осигурявал и за да се защити в тази ситуация. Нито една от двете страни в момента не получава достатъчно стимули да не се разрушават работни места“, добави Пеканов.

Той изтъкна, че още на 15 март е прогнозирал, че страната ще поеме нов дълг:

„Всички други страни го правят! Все още условията на финансовите пазари са относително рентабилни. Последните интервенции на ЕЦБ успокоиха финансовите пазари в Европа и в момента все още дават добра възможност. В момента се намираме в невиждана криза, а лихвените проценти по държавните ценни книжа на България са исторически ниски - под 0,5% за 10-годишните. Това значи, че България все още има възможността да вземе дълг в много големи размери, с които да помогне за по-бързо възстановяване от кризата. Често не се разбира, че дългът е съотношение между числител и знаменател - дълг към БВП. Ако не приемем мерките в момента, които са нужни, за да се ограничи спада на БВП, това означава, че може да значи, че ще имаме по-голям дълг към БВП в края на кризата, отколкото ако сега прием нужните мерки“.

Пеканов нарече „реторически наратив“ твърденията, че държавния дълг се изплаща от поколенията:

„Държавният дълг винаги може „да се превърти“. Той с времето ерозира. Номиналният дълг няма никакво значение. Това, което има значение, е дълг към (спрямо) БВП. С растежа, който се надяваме да имаме в следващите години, той ще продължи да намалява. Единственото, което се плаща, е лихвата, която е изключително ниска в момента“.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от