Все го повтаряме и все го забравяме – думите тежат. Сега повече от преди.
Думите обаче и лекуват. Преди, сега, а и занапред. Особено тези, които изразяват чувствата на човек. Затова Ирена Иванова ни съветва да уловим какво чувстваме наистина и да оставим уловът да се разтвори в нас. Така и детето, което неспирно тикаме в най-тъмните и дълбоки дупки на душите ни, ще може да продума.
Навярно звучи философски, но така звучеше и споделеното „Време и половина“ с Ирена Иванова – поетеса, писателка, режисьорка, актриса, основател на Творческа академия „Заешка дупка“. Дупката, която тя е създала, не подлежи на изолация. Тя е на друго ниво. Какво е то можете да чуете в звуковия файл. Там ще разберете и кои две премиери да очаквате – тази на новата стихосбирка на Ирена и тази на антологията, посветена на петата годишнина на творческата академия. Всъщност, годишнината беше поводът екипът на „Време и половина“ да надникне в дупката.
