Цените на доматите скочиха 4 пъти, а картофите и лукът се превърнаха в лукс. Килограм гъби струва над 50 лева. Още неузрели, за черешите е ясно отсега, че ще се продават за трицифрена сума. Причината: няма кой да прибере реколтата.
Избухването на епидемията в Далечния изток започна по време на китайската Нова година. Повечето от чуждестранните селскостопански работници - най-често тайландци, филипинци или китайци, си бяха отишли за празниците, а след това не им разрешиха да се завърнат, за да не пренесат зараза.
Парниците опустяха. Има техника, но и нея някой трябва да я управлява. Все още има и много дейности, които се извършват на ръка.
Същевременно много хора останаха без работа. Скокът на цените и липсата на доходи изправят мнозина пред проблема да търсят каквато и да е работа, за да могат да плащат заемите си и да хранят семействата си. Преди кризата в Израел беше много популярно да се купува всичко на кредит.
Обявите, че се търсят доброволци за работа в селското стопанство в първия момент стреснаха мнозина. Наистина е малко необичайно да поканиш летец да стане тракторист или фризьорка да дои крави. Но само след няколко дни на размисъл започнаха да се записват първите желаещи.
"Да съм доброволец в селското стопанство ме спасява от бездействието в града, където мога и да се заразя. Работех във фабрика за мебели. И преди кризата едва оцелявахме. Конкуренцията на големите компании ни смазваше. Още щом започна карантината, нашият работодател ни изпрати в безсрочен неплатен отпуск. Държавата подпомага средния бизнес в тази нелека обстановка, но парите стигат само за собственика, а за работниците нищо не остава. Десетина дни си стоях вкъщи, но си дадох сметка, че парите от последната заплата се стопяват. Жена ми е в неплатен отпуск по майчинство. В Израел платеният е само 3 месеца", разказва Рафаел Азолай от Бат Ям.
Затруднението да си плаща вноските за жилището го е принудило да се включи в бригади на земеделското министерство.
"Заявих, че съм съгласен дори на по-тежка работа, но с добро заплащане. Работя в един парник за краставици. Нищо, че е март, там съм само по бански, но и с мантия от мрежа против комари. Работя полуприведен през целия ден. Има израелски машини за такъв тип труд, но на тукашния работодател не му е било изгодно да ги купи. Ползвал е евтиния труд на чуждестранните работници. Сега тях като ги няма и трябва да плаща на хора като мен, ще ги купи. Трудна е работата ми, но това е начин да излезем не само от моментната здравословна криза, а и последващата продоволствена", разсъждава Рафаел Азолай.
От израелското министерство на земеделието изплащат субсидии на селските стопани. Страната има почти затворено селско стопанство и това много й помага в ситуация на затворени граници.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.
