В една от големите столични лаборатории, която има филиали и в страната, извършените досега тестувания са над 3600, от тях малко над 60 са дали положителен резултат.
Кой си прави тестове и дали има смисъл да се тестваме сега? Проверка на „Хоризонт” установи, че групата на хората, които прибягват до тестове е разнообразна, както по възраст, така и по професии и работна среда.
„Аз съм програмист. Работя от вкъщи от три години и не ми е голям проблем карантината. Проблем е, че няма кой да се грижи за децата. Кашлям от 2 месеца. Искам да разбера дали съм го изкарал. Просто ми е интересно.”
„Сигурно PCR ще си направя. Синът ми е в рискова категория. Колективът, в който работи, имаше доказан случай.”
„Важно е да знам дали да се отделям от баба и дядо, иначе не ме притеснява.”
„Дойдох, защото имам някакви притеснения. Живея сама с малко дете и предпочитам да знам какво се случва."
„Ходих на лекар и ми каза, че е неустановена вирусна инфекция. Снощи почувствах задух. Кашлям, но аз си кашлям от други работи.”
„Всеки идва тук с някакви съмнения. Имах температура, ниска - 37.8, след един ден отшумя, но съм длъжен да се проверя”, разказва фармацевт след отпуск, който вече си е направил рентгенова снимка и там не е бил установен проблем.
След пътуване извън България и изтичане на карантината друг млад мъж е решил да си направи тест, защото работи с много хора.
Повечето запитани смятат, че трябва да започне масово тестване, за да се съхрани икономиката на страната.
„Масово, масово. Защо не да се уговори с големите работодатели, те имат най-много интерес от тестовете - съвместно финансиране, процентно. За да може фирмите полека-лека да си пуснат производствата и услугите. По региони, по градчета, по села. Да не спира производственият процес. Много повече хора ще пострадат от обедняването, психозата и стреса покрай епидемията, отколкото пряко от грипа”, смята друг от запитаните, чието мнение се явява представително за доста от анкетираните.
„Трябваше да се сложи някаква граница – морална и етична, към това консуматорско общество. За да се спре с почването на работа на трудов договор да влизаме веднага в лизинг – на телевизор, на автомобил, изплащане на апартамент. И в следващия момент - една такава криза и се вижда, че всичко това са маловажни неща. И телевизорът, и автомобилът, всичко се оказва много ненужно. Дано сега хората да започват по-добре да стопанисват парите си. Да живеят по-разумно и умерено. Това да е положителното в цялата негативна ситуация”, обобщава мъжът.
Д-р Благовеста Пенчева e управител на лабораторията. „PCR са тези, които показват в момента дали имате вируса в носоглътката си. Трябва да мине известен период от време или поне да е минало време от рисков контакт – между 4 и 7 дни, за да е сигурно, че тестът няма да е фалшиво негативен”, пояснява д-р Пенчева.
Повечето от хората са нервни и бързат да си видят резултата. Интерпретацията ги затруднява, споделя наблюденията си лабораторният лекар. „Особено с бързите тестове стана доста сложно, тъй като невинаги резултатът кореспондира със статуса на пациента.”
Лабораторията има и няколко екипа за домашни посещения, които засега работят успешно. Нямаме огромен резерв от тестове, говорим с доставчиците от сутрин до вечер, разказва още Благовеста Пенчева.
Лабораторията използва основно испански тестове, има и южнокорейски и английски. Работят обаче с едно наум, защото от испанска страна е имало изявления за спиране на износа.
Тестовете са нови, определят се с много сложна методика, което затруднява процеса и за лабораторните специалисти.
„Дори изключително интелигентни хора казват „Аз сега ще пусна сега тест за антитела, защото смятам, че съм го изкарал това преди един И това е мечтата сигурно на 80-90% от пациентите, но това не е така. Нямаме тестове, с които надеждно да сбъднем тази мечта”, подчертава д-р Пенчева.
„И второ, според мен не са го изкарали толкова много хора, колкото им се иска. За масово тестване за антитела смятам, че все още е рано. Няма надежден тест. Ние очакваме тест за антитела да се произведе подобен на тези, които се използват за хепатит или за сифилис. Който да се пусне на голям апарат, с контрола, с калибрация и да даде цифра или поне ориентировъчна стойност.”
Д-р Пенчева съветва онези, които са притеснени за здравето си, да си направят PCR тест, а не бърз тест, защото бързите тестове могат да заблудят. „Очакваме да имаме надеждни тестове за антитела, но нямаме в момента”, подчертава тя.
„Методът е несъвършен. Той е PCR метод, но гените, които се изследват – някои са по-общи за коронавирусите, другите са по-специфични за Covid-19. Това също е променлива величина, поради това може да има съмнения по отношение на резултата. Може пациентът да има инфекция и да е носител на коронавирус, който е сходен с този, но да не е точно този”, изтъкна специалистът.
От малки общини вече има запитвания за масов скрининг на определени контингенти, за да не се блокира дейността в определени сфери – общински структури, предприятия, хранителни вериги, съобщава още д-р Благовеста Пенчева.
Служителите в лабораторията са облечени от глава до пети в предпазни облекла. Всичко е стерилно. Не могат да се оставят вещи по мебелите. Сменят се два екипа на всеки два часа. Процедурата по вземането на проба отнема секунди.
„Има и паникьосани, но това също е нормално предвид обстановката в страната. Идват малки пациенти, деца, идват и възрастни хора, идват с линейки, идват много хора, които са се върнали от чужбина. Разпитват хората, искат да знаят, да са запознати”, така описва работното си ежедневие лабораторният лекар д-р Господинова.
Всички мнения чуйте и в звуковия файл.
