Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ману Дибанго: Музиката не поставя граници, само хората правят това

Световноизвестният джаз музикант Ману Дибанго почина от COVID-19 на 86 г. По този повод Radio France Internationale предостави за „Хоризонт“ интервю и запис  от концерт, състоял се на 17 октомври 2019 г. в залата на най-големия кинотеатър в Европа - "Гранд Рекс" Париж. Това е един от последните концерти на големия музикант.

Ману Дибанго е роден в Камерун. Свири на саксофон и вибрафон. Създава уникален стил – смесица между фолклор, фънк, джаз и какво ли още не. Покорява света и оставя изключително богато музикално наследство. Работи с малийската афропоп звезда Салиф Кейта и родената в Бенин Анджелик Киджо, с нигериеца Фела Кути - поставил основите на афробийт музиката.

„Аз съм роден музикант. После станах професионалист, но за разлика от онези, които се раждат аматьори в областта на футбола или в нещо друго, аз винаги съм обичал музиката, още от момента, в който съм отворил очи. Обичам всякаква музика – със седемте ноти винаги има какво да се сътвори. Не искам да си поставям граници, защото мисля, че самата музика не си поставя граници. Само хората поставят граници…"

Роден е в Дуала. „Всичко започна в църквата. Моето семейство сме протестанти. Знаете, че някога Камерун е бил немска колония, така че в църквата пеят хорове и аз много рано пеех в хор. А в хора какво се пее – ако сте протестант в Африка, в Камерун, вие пеете Бах и Хендел без да го знаете, защото на мястото на френските, немските или английските думи се слагат камерунски думи, но хармонията е западна. Но за вас това е вашата музика, защото сте родени и израснали с нея. Къде е недоразумението?“

Животът като музикално пътешествие

„Това е музикално пътешествие – смесване на класика, джаз, макоса, въобще музиката като една голяма тема. Това много ми допада, защото аз не съм специалист, а обичам да пробвам от всичко. Винаги съм го казвал. Обичам всякаква музика. Работя с камерунски музиканти, така че трябва да правя камерунска музика. Аз съм музикант, камерунец, музикант с камерунски произход."

„Първото ми пътешествие беше когато пристигнах във Франция от Камерун. Изминаха 70 години оттогава. Пристигнах през 1949 година. Когато пристигнах, още нямаше граждански самолети, само военни. Тогава се пътуваше с трансатлантически кораби. От Дуала до Марсилия се пътуваше 21 дни. Това наистина беше голямо приключение. Бях на 15 и почти не познавах града, в който живеех - Дуала. На тази възраст човек познава само най-близкото си обкръжение. Знаех, че живея в Камерун, но не познавах страната, за мен това беше само дума. Същото е и с думата Африка – познавах я само от книгите.

Но когато се отдалечих от Африка, започнах да се срещам разни хора като сенегалци, хора от Кот д'Ивоар, от Бенин. Така в съзнанието ми си създадох представа за Африка, но извън самата Африка. Това стана, когато бях в пубертета, а и по-късно. Бях напуснал родителите си, прекъснах много неща – прекъснах учението и се заех с музика и с много срещи в музикалните клубове.“

Ману Дибанго изрежда имената на клубовете, в които е свирил, а те са безкрайно много и все най-елитни. После обяснява какво представлява „макоса“ – градски танц, нещо като туист, с извиване на ханша. Разказва за първия си саксофон, подарен от негов приятел, защото нямал пари да си купи, а приятелят не бил добре със здравето и не можел да свири на саксофона. Казва, че е приел това като знак на съдбата.

Концертът, наречен  „Симфонично сафари“ и е тържество по повод 60 години от качването на Ману Ди Банго на сцената – 6 десетилетия музика, 6 десетилетия срещи по света, най-вече между Европа и Африка.

„Защо го нарекох симфонично сафари – на мястото на животните има до-та, си бемоли и фа диези, има цветове и пейзажи. Подобни концерти са средство човек да осъществява много пътувания. Това е средство за консумиране на музика, за слушане на музика. Мисля, че това е мечта за много музиканти. Откровено казано, шансът да осъществя подобно нещо в този момент в живота ми и е чудесен подарък, който хората около мен ми поднесоха.“

Чуйте интервюто в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от