Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Последният превод на Дора Барова

Преди две години ни напусна преводачката от японски език Дора Барова, но книгите, които е превела, остават. Наскоро излезе и последният роман, който тя е превеждала, но не бе успяла да довърши работата си. С това се е заела нейната дъщеря Пана Барова-Озджан и почитателите на висококачествената литература вече могат да прочетат изключителния роман на Юкио Мишима “Морякът, комуто морето обърна гръб”. 

Гост на "Артефир" е Марин Бодаков – поет и литератор, да представи книгата. 

По-долу предлагаме писмото на Пана Барова-Озджан до слушателите на "Артефир":

"Юкио Мишима е добре познат на българския читател и надали има нужда от представяне. “Морякът, комуто морето обърна гръб” е най-чувственият роман на Мишима. В центъра на сюжета са съдбите на трима души: един моряк, една жена и едно момче. Това, което се случва между тях, образува сложен възел, който води до стремително развитие на събитията и до внезапен и невъобразим край. Основна тема на романа е идеята, че човек никога не бива да се отказва от идеалите и от призванието си. Морякът в романа умира, защото избира да загърби всичко, което обича и за което живее. Това, че книгата се явява последен превод на Дора Барова, е дълбоко символично. Дора Барова бе посветила живота си на превода и продължи да се занимава с любимото си дело буквално до последния си дъх.

Списъкът от преводите на Дора Барова е доста дълъг и включва предимно автори от японската литература от края на XIX и XX век. Сред преводите ѝ произведенията на Мишима са четири: „Златният храм“, „Маркиза дьо Сад и други пиеси“, „Пролетен сняг" – 1 част от тетралогията „Морето на плодородието”, „Галопиращи коне“ – 2 част от тетралогията и „Морякът, комуто морето обърна гръб“.

Отношението на Дора Барова към Мишима беше противоречиво. Споделяла е, че превеждането на произведенията му е огромно предизвикателство, което едновременно я вдъхновява и плаши. Беше много горда и щастлива, че “Златният храм” бе избран като един от “златните” романи на XX век. Това възобнови интереса към автора, което ѝ даде възможност да предприеме най-голямото предизвикателство в преводаческата си кариера – преводът на първа и втора част от тетралогията “Морето на плодородието”.

Юкио МишимаОткакто се помня, вкъщи винаги се е чувало тракането на пишещата машина. Майка, Дора Барова, никога не спираше да превежда. Не е преувеличение да се каже, че преводите бяха за нея не просто любима работа, но и основен смисъл на живота ѝ. Преживяваше много лично и дълбоко всеки превод, затова книгите се превръщаха в част от живота ѝ и успяваха да докоснат и хората около нея, особено мен. Израснах сред звуците на тракащата машина, разговорите за книги и безсънните нощи, които тя прекарваше в обсъждане и редактиране на преводите, заедно с нейни колеги в хола у нас.

Япония, където Дора Барова прекара дълги години със семейството си, беше за нея като втора родина, затова и аз прекарах по-голямата част от живота си там. Дора Барова поддържаше връзки със съвременни японски писатели и водеше активна дейност за развитието на културните отношения между двете страни. За щастие, дейността ѝ бе високо оценена от страна на Япония и през 2010 г. тя бе отличена с правителствения Орден на Изгряващото слънце, златни лъчи с розетка, за принос в областта на културата и образованието. Това е първият японски орден, учреден 1875 г., който се връчва на личности със заслуги към страната. Последният превод на Дора Барова видя бял свят благодарение на Японската фондация, която спонсорира проекта. 

Нейната любов към японския език, литература и култура беше толкова силна, че успя да завладее и мен. Аз избрах да тръгна по стъпките ѝ и да посветя живота си на японския език и литература, и тяхното популяризиране.

Моят превод започва от четвърта глава на първа част, озаглавена “Лято”. Продължението на превода, което реших да поема в памет на майка, беше огромно предизвикателство поради няколко причини. На първо място, това, че е трудно, дори невъзможно, да достигнеш нивото на професионален преводач от такъв висок ранг. Сигурна съм, че тя ми помагаше през цялото време от небесата. Второ, за мен това е първи превод на роман, а Мишима далеч не е автор за начинаещи. 

Вярвам, че нищо в живота не е случайно. Заех се с превода в много труден и критичен за мен период, когато се наложи да поставя важни неща от живота си под съмнение. За мен този роман е като лично послание, което ми вдъхна сили и кураж да продължа да следвам пътя, избран от мен."


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от