Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българите в Албания пеят и плачат на български, искат пътища и учители

По официални данни в Албания живеят близо 45 000 души с български корени. Благодарение и на усилията на българските дружества на място, от есента на 2017 година в Албания има вече официално признато българско малцинство. Сега сънародниците ни там имат нужда от добри пътища и от образователни програми. 
     

За десетки хиляди албанци България остава безценна и свята. Ние казваме: хайде да говорим на български, да пеем на български и да плачем на български“, споделя Хаджи Пируши, председател на българското дружество „Просперитет Голо Бърдо“. От 20 години организацията е призната официално от властите в Тирана.

Тирана

От години над 100 000 албанци с българско самосъзнание говорят, пеят и плачат на български. Затова приемат за исторически успех и празнуват като победа признаването им за национално малцинство от официалните власти в Тирана.

„Не се говореше за българи. Всичките бяхме албанци. А вкъщи, в нашите райони - 100% българи“, казва Пируши и определя като исторически момент признаването на българското малцинство, защото никой не е вярвал, че може да се стигне до това.

Изглед към Тирана

Хаджи Пируши признава, че все още не е лесно да заявиш открито българската си идентичност в Албания, защото след толкова години хората се страхуват.

След признаването на българско национално малцинство в Албания, сънародниците ни там очакват България да им помага повече, защото законовите възможности сега са повече. Увеличава се броят на студентите в България, расте и броят на отпуснатите стипендии, отбелязва Пируши.

Трябва по-добре да се навлезе в районите икономически, с проекти, със специалисти. Нашите райони са много бедни“, разказва той.

Районът на село Оргьост

Черен е пътят до планинските села на границата с Косово, където живеят албанци с български корени. Достъпът до населените места там е все така труден, а ситуацията при гораните две години и половина след признаване на малцинството не се е променила много, пояснява Фисник Ходжа, председател на дружеството „Наша гора“.

Българите в Албания имат нужда от по-добри пътища, които да помогнат за икономическото съживяване на регионите. „Област Гора има един път, само 4 километра, който свързва 1500-2000 жители. Този път би бил от полза за много хора“, допълва Фисник Ходжа.

Макар и малко, инвестиции има – например пътят към село Връбник е в процес на асфалтиране, средствата са отпуснати.

Сънародниците ни в Албания очакват и по-леки процедури по издаване на български паспорти.

„Надявам се да не се стига до решения и ситуации, където на един брат се издава - един брат има българско национално самосъзнание, а друг няма. Има и такива случаи“, коментира Ходжа.

Районът на село Оргьост

Освен от добри пътища и по-леки административни процедури за получаване на българско гражданство, сънародниците ни в Албания продължават да имат нужда и от учители. Защото пари и книги лесно можеш да намериш, но няма специалисти по български книжовен език.

„Очакваме повече в областта на образованието, на изучаването на български език“, подчертава Фисник Ходжа. „Очаква се изучаване на български език в училищата, където се говори диалектна форма.“

Българското остава безценно и свято за десетки хиляди албанци. „Всичките неща, сватби, всичките неща са на български език. Нашите песни са 100%“, споделя Хаджи Пируши.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Мира Стефанова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна