В основата на музикалното преживяване са любовта към изкуството и общуването между изпълнителите и тяхната публика. Това става на най-универсалния език, на който могат да се разбират всички хора по света, дори и без думи. Изпълнителите даряват на своята публика музика, а публиката им благодари със своите аплодисменти. И въпреки, че пандемията раздели изпълнителите и публиката, вътрешната необходимост да обичаш, да даряваш и да се отблагодаряваш си остава, натрупва се и трябва отново да бъде изразена. А сцената и залата сега са нашите балкони. Тъкмо заради това в първата фаза на пандемията в най-различни държави в Европа ръкопляскаха всяка вечер с благодарност на лекарите, които, водени от любовта към хората, превъзмогнала страха за личното здраве, продължават да се грижат за пациентите си. Гледахме много такива клипове в социалната мрежа facebook.
След това, най-напред в Италия, дойде фазата на разделението и противопоставянето между хората. Както ми разказа колега и приятел от Тоскана, „тези, които стояха затворени в къщите и апартаментите си и спазваха правилата, викаха от балконите „убийци” на тези, които ги нарушаваха и се разхождаха отдолу”.
После любовта отново надделя и по италианските балкони излязоха не само професионални певци и инструменталисти, но и най-различни любители музиканти. Всеки следобед гледах във facebook записи от терасата на колега и приятелка от Рива дел Гарда. Съпругът й свиреше на акордеон, а съседите аплодираха и викаха „Браво!” от своите дворове. В социалната мрежа започнаха да се появяват още и още такива клипове. Кореспондентките ни в Израел Феня и Искра Декало разказаха, че и там хората са започнали да пеят и да свирят по балконите и дори през дворовете да правят камерни ансамбли. В групата на предаването ми за музикално-сценични изкуства „Каста дива” започнахме да се шегуваме как да се нарича новият музикален жанр. Ето три предложения: колегата редактор в сайта на БНР Милена Очипалска предлага „балконто”, фаготистката от Радиооркестъра Мария Черноокова – „камерата балконика”, цигуларят от Софийската филхармония Иван Пенчев – „CamBalc”. Както и да го наричаме, балконското и градинското музициране е прекрасно и ще бъде хубаво да се запази и след като отмине пандемията Covid 19!
Чувствам, че сега ние в България се намираме във втората фаза – на разделението и противопоставянето между хората, и се надявам по-бързо и по-леко да преминем през нея. Нека продължим да спазваме правилата! Говорим за това по програма „Хоризонт” на БНР. Но бих искала да добавя още нещо: За да се прегърнем утре, нека се прегърнем днес, духовно! И нека не изпускаме от тази прегръдка никого - тези, които са заразени с Covid 19, и тези, които са останали без работа, и тези, които стоят затворени вкъщи и тъгуват, че не могат да бъдат с децата и внуците си, и тези, които излизат, за да отидат на работа и да спасяват човешки животи, рискувайки своя, и всички останали! За да се прегърнем утре, нека се обичаме и уважаваме днес! Така, както го правят например тези, които пеят и свирят по балконите в Италия и в Испания.
Сред тях има и българи, като българския бас Деян Вачков, който заедно със съпругата си – солистката на Варненската опера Илина Михайлова, и двете им дъщерички, пее от балкона на блока им във Валенсия химна на града, а съседите слушат от другите балкони. И вие също изпейте или нарисувайте чувствата си – и любовта, и болката, и страха. Бъдете здрави и се обичайте!
