Младият медик се чувства добре физически и психически, въпреки че е загубил 15 килограма от теглото си. Признава, че физическите страдания са били по-слаби от психическите, които той и семейството му са преживели.
Минахме през ада, признава и бащата на младия медик – педиатърът д-р Валентин Точков, началник на детското отделение във Областната болница във Велико Търново.
Не допуснахме от нас да се зарази нито един човек. Сега е време да сме обединени и да си помагаме, казаха двамата лекари.
Д-р Виктор Точков е хирург от столична частна болница. Беше от първите пациенти в страната, при които беше диагностицирано заболяването Covid-19. Споделя, че най-вероятно се е заразил на работа:
„Предполагам, че е най-вероятно по време на изпълнение на професионалния ми дълг, защото цялата седмица бях на работа. Не съм посещавал масови мероприятия. Обяснявам си го с това, че аз имам близък контакт с много пациенти, постоянно има оперативна дейност, след това прегледи. Не мога да съм сигурен от къде точно“.
30-годишният лекар почти всяка седмица се прибира от София при родителите си във Велико Търново. Казва, че когато на 13 март се върнал, нямал никакви симптоми. На 17 март вечерта вдигнал температура от 39 градуса:
„Сряда сутринта по моя инициатива реших да си направя тест за коронавирус, който в последствие се оказа положителен PCR тест. От там нататък нещата започнаха рязко да се влошават. Последва кашлица, чувство на задух.
В петък си направих скенер. За мен това е диагностично по-ефективното изследване, защото преди това на рентгенографиите нищо не се видя, а на скенера се видя изразена интерстициална двустранна пневмония.
Приеха ме в болницата. Следващите две седмици бяха много тежки за мен, защото протекоха с постоянен фебрилитет, висока температура, кашлица, чувство на задух. Най-тежкото беше, че аз бях в началото на развитието на болестта и тогава нямаше ясно изразена терапевтична схема, която да приложат. Смениха я три пъти, докато се напипа верният метод и аз започнах да се чувствам по-добре“.
20 дни медикът бил на болнично лечение с антибактериални и противовирусни медикаменти и вливания с имуностимуланти. В последствие били включени и хининови препарати.
„Искам да благодаря на целия персонал, на д-р Рашков и на всички сестри, които ме обслужваха без никакви притеснения и без никакъв страх си изпълняваха задълженията. Методът за лечение с кръвна плазма започна и тук. Естествено, че аз бих се отзовал, ако има нужда. Разбира се, че бих дарил.
На хората, които в момента са болни, бих казал, че най-важно, това, което аз установих, е психологическата нагласа. Психиката е много важна. Подкрепата от приятели и познати, която аз усетих и много им благодаря. Искам да им кажа, че ще се оправят, че не е чак толкова страшно и ще се справят. Просто да имат кураж. Лекарите си знаят работата. Мисля че в България резултатите са доста добри“.
Д-р Виктор Точков споделя, че почти рухнал след атаките в жълтите медии, че той - като хирургът, оперирал преди няколко години премиера Бойко Борисов, е проявил немарливост като лекар и е допуснал да бъде поразен от заразата:
„Всякакви, не само това, пък и други подмятания, че едва ли не аз съм си дошъл с ясната идея, че съм болен и да заразявам. Искам да подчертая, че няма никой в период 20 и повече дни след мен заразен в пряка връзка с мен, нито родителите ми са били болни, защото и баща ми намесиха и искам да го защитя и да кажа, че през цялото време са нямали симптоми.
В моята професия винаги съм спазвал основното правило на медицината – да не вредиш. Хората да бъдат по-добри и да помагат, защото не е чума и психиката е много важна. В един такъв момент може да се срине много лесно. Да се държат хората психически е много важно“.
Бащата на д-р Виктор Точков е великотърновският педиатър д-р Валентин Точков, началник на детското отделение във Великотърновската болница и председател на здравната комисия в Общинския съвет.
Заради заболяването на сина си педиатърът, който има и частен кабинет, беше дамгосан като безотговорен човек, който си позволява да лекува деца, разнасяйки заразата:
„Виктор беше първият пациент във Велико Търново и мисля, че 80-ият в България. В този период нямаше алгоритъм на диагностика, алгоритъм на лечение. Всички знаем кога се сформира медицинският щаб, кога излезе и триажът за откриване и лечение на пациентите.
Беше ни много тежко, аз не можех да му следя състоянието. Тази две седмици, в които той нямаше подобрение, беше момент на изпитание на нашето семейство.
Много е важно да бъдем обединени като общество и в такъв момент всички трябва да си помогнем, защото това е заболяване, от което всеки от нас може да се разболее.
Имам 30 години стаж като педиатър и съм отговорен към работата си. По време на карантината не съм преглеждал. Всички хора имат нуждата да се обединим и да преборим това заболяване, за което смятам, че в най-скоро време нещата ще бъдат в положителна насока“.
Репортажа може да чуете от звуковия файл.
