"Това, че в момента на рисуването аз не разбирам собствените си картини, не означава, че тези картини нямат смисъл; напротив смисълът им е толкова дълбок, комплексен и последователен, че неволно се противопоставя на простия логически анализ". Под тези размишления стои един от най-разпознаваемите подписи в историята на изкуството. Този на Салвадор Дали, един от най-продуктивните и многостранни таланти на 20-те години на ХХ в., както и може би най-известния сюрреалист.
"Сюрреализмът, това съм аз!" – казва Дали, който никога не е страдал от излишна скромност и винаги е бил майстор на самоизтъкването.
Запомнен най-вече с живописта си, в хода на дългата си и изключително успешна кариера Дали се обръща към скулптурата, графиката, модата, рекламата, писането и киното, където се помнят колаборациите му с Луис Бунюел и Алфред Хичкок (не по-малко интересни са взаимоотношенията му с Уолт Дисни. Дали смята анимацията за артформата на бъдещето, която в пълнота ще изразява абстрактните виждания на художниците).
Неотделима от образа на Дали е екстравагантната му персона и ролята му на пакостлив провокатор, наред с неоспоримата му техническа виртуозност. И ако ранните му творби със засиления им интерес към органичната морфология го родеят с другите двама прочути испанци – Пабло Пикасо и Хуан Миро, по-късните му работи изразяват преклонението му пред класическото изкуство и Ренесанса, което улавяме в хиперреалистичния стил и религиозния символизъм, заложен в тях.
Обсесивните теми за еротизма, смъртта и гниенето преобладават в работите на Дали. Той синтезира и предава художествена форма на психоаналитичните теории на времето си. Безочливо използвайки автобиографичен материал и детски спомени, работите на Дали изобилстват от фетиши и животински изображения до религиозна символика.
В деня на 116-ата годишнина от рождението на Дали чуйте интригуващ запис от Златния фонд на БНР, в който художникът Димитър Киров разказва как е присъствал и участвал в артистична акция на Дали.
