Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Български участници в европейския хакатон ще търсят европейско финансиране

Снимка: БТА

Няколко български идеи, свързани с борбата с коронавируса, ще търсят европейско финансиране. Това ще се случи между 22 и 25 май на среща, организирана от Европейския иновационен съвет. Българското участие е малка част от над 110 идеи, които също ще търсят решение на проблеми, породени от коронакризата.

Борис Михов е част от екип, спечелил финансиране в сферата на социалното и политическо сближаване. Целта на проекта е да свърже търсенето, предлагането и финансирането на медицински продукти, закупени чрез дарения и благотворителност. Платформата още се разработва още и има нужда от подкрепа, казва той.

„В момента търсим инвестиции в първата година на работа, които ще са в размер на 400 000 евро, които да ни помогнат да съберем нужния екип, който да се занимава със самата разработка на информационно ниво. Голяма част от платформата ни всъщност е за изграждане оперативен екип, който да може да изземе частта с комуникацията, която в момента се извършва от всички тези отделни малки групи хора и ние да децентрализираме събирането на информация от болниците, което е много труден процес.“

В България по отношение на болниците в повечето населени места няма никаква дигитализация, което изисква много ръчна работа, пояснява Михов.

„Буквално със звънене на телефон, писане на имейли и също и набирането на всички доставчици, проверката това дали те имат наличности. Това всичко е изключително много труд, който ние трябва да захраним по някакъв начин. Една от целите, които си поставихме, когато започнахме проекта беше, че тази платформа трябва да има икономическа стойност и трябва да решава проблемите на пазарен принцип. Защото ние не искаме тази платформа да се издържа с дарения или с помощ от държавата. Това е нашата функция - да помагаме, а не да сме в допълнителна тежест.“

Икономическата и социална стойност на подобна платформа надхвърля инвестициите за създаването й, уточнява Борис Михов. Целта не е да изземва функции, в които държавата да инвестира.

„Защото държавата вече инвестира в дигитализация на здравната система. Тя трябва да се случи. И между другото, тази дигитализация е много по-скъпа, отколкото ние имаме нужда в момента. Тази дигитализация ще е нужна на болниците. Нашата система и нашият проект се грижи за друга част на здравеопазването, свързана с доброволни дарения на болници, които не успяват да ги получат през здравната система на съответната държава.“

Частта, която се доставя от доброволни дарения, в световен мащаб е огромна индустрия, допълва Борис Михов.

Румен Лафчийски, който е търговски директор на текстилна фирма, също смята, че кризата предоставя възможности. Затова очаква срещата с европейските инвеститори, които да се доверят на идеята за маски за по-дълга употреба.

„Решихме да направим тестове на нашите маски за вирусна филтрация. Тестове установиха, че една маска - най-разпространените - има вирусна филтрация от 38%, докато нашите маски стигат и до 90% вирусна филтрация. След многократно пране ефективността спада, но спада до 68%, което пак е доста повече от маските за еднократна употреба“, изтъква Лафчийски.

Третият проект, който европейските инвеститори ще разгледат в края на май, е свързан с помощ на ресторанти и кафенета. Приложението, което Борис Павлов и екипът му разработват, се казва „Купон“. Целта му е да му е феновете на определено място да го подпомогнат финансово, докато ситуацията се стабилизира. Направено е като игра, обобщава Павлов.

„Всички искаме, когато премине цялото това нещо и когато вече не трябва да стоим вкъщи, да излезем. И като излезем, какво ще направим? Най-вероятно ще отидем в нашето любимо заведение. Но то може и да не отвори. В момента някои от тях ще отворят и с по-малко маси. Не е сигурно и дали всички заведения сега ще се възползват от облекчението на мерките. Нашата идея е малко по-дългосрочно да ги подпомогнем. Всяко заведение, което се регистрира в „Купон“-а, то определя някаква сума, нещо като цел, колко парички трябва да се съберат от лоялните клиенти, за да е сигурно, че това заведение ще може оцелее, ще може да плаща поне на част от персонала си. За самите клиенти това са ваучери, които те купуват и които могат да използват в бъдеще, когато заведението вече си заработи нормално.“

Около 20 заведения в България вече са проявили интерес към подобна платформа.

„Всички работим на доброволни начела. Никой не очаква заплащане за тази работа. Самата платформа има бизнес модел. И в бъдеще, ако се развие като лоялна програма, тя ще бъде печеливша. Но за момента ние взимаме процент от тези ваучери, който ще бъде равен на разходите, които имаме по хостинг, домейни и всякакви други такива разходи“, казва Борис Павлов. 

И той, както всички български участници в европейския хакатон, очаква Covid кризата да ускори дигиталната трансформация, място в която имат и стартъпите.

Борис Михов също споделя от опита си в разработването и реализирането на иновативни идеи, че ЕС има достатъчно финансиране.

„Стартъпите се финансират много често от фондовете, които имат определени цели и те имат вече набрани средства. Така че в краткосрочен план много от фондовете все още имат достатъчно средства в тях и много от стартъпите, които съществуваха преди кризата, получават все още финансиране, което те очакваха да получават. Големият ефект към стартъпите може би ще се усети по-късно тази година със задълбочаването на рецесията.“

Според Михов кризата е извадила наяве хронични проблеми.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени