Макар да свързваме науката психология с ранената душа, с обсебващия страх, с безпокойството, сред нейните изследователи се срещат и... търсачите на щастие. Но и те, също като нас, претеглят на везни – “преди” и “след”, своята безценна стока.
Според Костадин Кушлев, който в ролята на асистент професор изследва щастието в университета “Джорджтаун” във Вашингтон, щастливите хора имат добри взаимоотношения, правят добрини на ближния и отделят време за себе си. “Щастието не е толкова въпрос на мислене, колкото на поведение”, твърди психологът. Какво обаче става с щастието по време на пандемия, когато най-важната съставка – социалният живот, е сведена до минимум?
“Тази ситуация ни позволява да намерим нови начини, с които да правим себе си по-пълноценни и следователно по-щастливи – отговаря експертът. – Един от тях е като помагаме на другите. Например, ако имаме по-възрастни съседи, можем да им вземем нещо от магазина. Можем също така да дарим пари, за да помогнем на хора, които са загубили работата си и не могат да се справят в тази трудна ситуация.”
Костадин Кушлев прекарва щастливо детство в китното градче Мадан, а любопитството му го отвежда зад Океана – “за да види нови неща и други начини на мислене”. След като завършва психология и взема докторска степен в канадски университет, вече 16 г. живее в Съединените щати, където преподава, занимава се с наука и с достиженията си привлича вниманието на световни медии. В момента изследва как пандемията се отразява на щастието ни. Иначе в полезрението му стои влиянието на технологиите върху социалното ни поведение.
“Използването на технологиите е лошо за щастието – категоричен е той. – Особено ако заменят невиртуалните социални взаимоотношения и ни пречат да излезем с приятели, защото например сме прекарали 3-4 часа във фейсбук. В този момент обаче, когато нямаме възможност да се виждаме с много хора, е важно да отбележим, че технологиите повлияват положително на щастието.”
За да се чувстваме по-щастливи, често се отдаваме на удоволствия, които обаче ни изпълват със съмнения дали не грабим от качеството и смислъла на нашия живот.
“Мнозина мислят, че смислеността и хедонизмът са неща, които не се смесват – казва Костадин Кушлев. – Т.е. ако имаме съдържателен живот, нямаме много удоволствия и обратното. Но всъщност когато имаме насока в живота си, се чувстваме по-щастливи. И ако попитаме някой човек в добро настроение за това, ще се окаже, че животът му е по-смислен, отколкото на този в лошо настроение. Така че удоволствията и смислеността на живота са доста свързани.”
Осмисляйки как ще се промени личният ни свят след пандемията, все повече губим съпротивителни сили и се поддаваме на депресията. Ще преодолеем ли социалната изолация, “дресирала” ни да поглеждаме с враждебност всеки, прекрачил в периметъра на илюзорната ни сигурност? Ще населим ли планетата с индивидуалисти, отказали се от граждански права от страх да не се смесят с тълпите? Ще се превърнем ли в асоциални домашни меланхолици? Всички тези въпроси не ни дават мира.
“Ако всичко ни идва в повече, можем да затворим очите си и в продължение на минута да дишаме дълбоко, за да успокоим нервната си система – съветва психологът. – Другото е да записваме в дневник нещата, които ни носят щастие и за които сме благодарни. Нормално е в момента да се фокусираме върху проблемите, но е хубаво също така отделяме по няколко минути седмично, за да помислим - ето сега, въпреки лошите неща, аз имам подкрепящи семейство и приятели, не съм си загубил работата си и т.н. Всеки от нас може да намери неща, за които да е благодарен, и това да му помогне да види цялата картина, вместо да се съсредоточава единствено върху проблемите.”
Снимките са предоставени от Костадин Кушлев
