Интересът на Ивайло Дончев към спорта е формиран в детството му. "Родителите ми бяха много активни. От много малък започнах да карам ски - още от 3-годишен. През абсолютно всички спортове съм преминал, почнаха да ме влекат по-нестандартните, т.е. екстремните спортове. Имах много голяма мечта да се състезавам с картинг. Майка ми навремето е карала и може от нея да съм прихванал", разказа Ивайло Дончев в предаването "Хоризонт до обед".
Любопитството му към фотографията се появява, когато е на 15-16 години. Тогава е увлечен и по скейтборда.
Фотографията му носи чувство на свобода. "Честно казано, когато снимам и съм във въздуха, там съм фокусиран изцяло върху работата си и не мога да осъзная много къде съм и какво се случва. Доста е интересно. Обичам го това усещане на неизвестното, на новото, на тръпката", подчерта Ивайло Дончев.
"Документалната фотография много ти развива усещането и разбирането за разказването на една история, т.е. в поредица от кадри, а не само един кадър, който показва нещо, което се случва", сподели той.
Ивайло Дончев сравнява документалната фотография със заснемането на филм. "Някои документални проекти могат да протекат няколко месеца, други - няколко години".
"Аз съм наполовина от Враца и съм много влюбен във Врачанския Балкан. Мисля, че е уникално място. Родният ми град е Сливен. Много го харесвам, защото цялата планина е в задния ни двор, буквално. Но съм убеден, че има много кътчета по Рила, по Родопите, изобщо по големите ни планини, където могат да се преоткриват различни дейности. Това също ми е като цел тази година - повече да действам по нашите земи".
